Надявам се в следващия мандат да има нов учебен корпус и библиотека, акцентът ще бъде върху консолидиране на научния потенциал и кариерно развитие на академичния състав, казва кандидат-ректорът на Медицинския университет проф. Мариана Мурджева
Приходите ни от обучение на чуждестранни студенти и проектна дейност са изкушения за комерсиални лобита на частни интереси и фирми
Проф. д-р Мариана Мурджева е ръководител на катедра „Микробиология и имунология” и заместник-ректор по международно сътрудничество и проектна дейност на Медицински университет-Пловдив. Началник е и на лабораторията по Микробиология при УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив. Има специалности по микробиология и клинична имунология. През 2014 г. е номинирана за изобретател на годината в категория “Химия и биотехнологии”. Член е на изследователска работна група по проекта за изграждане на Център за компетентност „ПЕРИМЕД“, който се ръководи от МУ-Пловдив и ще развива научна дейност в областта на персонализираната медицина. Научните й интереси са в областта на антимикробната терапия на инфекциите и автоимунитета. Има множество публикации, цитирания, участия в научни форуми, проекти, експертни срещи. Проф. Мурджева е гост-лектор по имунология и микробиология в университети в Полша, Словакия и Португалия. Координатор е на Експертния съвет по клинична имунология и заместник-председател на Българската асоциация на микробиолозите. Номинирана е на национално ниво за лекар на годината през 2013 г.
Тя е сред четиримата кандидати с амбицията да ръководят Медицинския университет през следващите четири години. Изборите ще бъдат на 13 септември. Досегашният ректор проф. Стефан Костянев има вече два мандата, така че опоненти на проф. Мурджева ще бъдат директорът на УМБАЛ „Св. Георги“ проф. Карен Джамбазов, деканът на Медицинския факултет проф. Николай Бояджиев и професорът по обща хирургия Илия Баташки.
– Проф. Мурджева, Вие сте единствената жена сред кандидатите за ректор, каква стратегия ще използвате в този „мъжки свят” и въобще каква битка очаквате?
-Не е изненада, че жените на управленски позиции се увеличават непрекъснато сега, през 21 век. Митът, че те са подходящи предимно за изпълнителска дейност, а за лидерски позиции мъжете имат повече качества, е отдавна в миналото. Към най-клишираните примери за лидерски позиции на жени – Маргарет Тачър и Ангела Меркел, може да се добавят Ирина Бокова, Кристалина Георгиева, Урсула фон дер Лайен и няколко жени-ректори през последните години в нашата страна. Всъщност, за един лидер няма значение дали е мъж или жена. Най-важното е да може да ръководи, да обединява и да променя организацията към по-добро. Стратегията ми в кандидатската кампания за ректор на МУ-Пловдив е миролюбива, защото вярвам, че сътрудничеството, диалогичността и регулирането на проблемите без сила и натиск, имат потенциален успех. Обратно на това очаквам жестока битка от другите кандидати – тя вече започна агресивно, със заплахи и щедри обещания.
-Вие сте част от настоящия управленски екип. Видно е какъв скок направи университета през последните години, привлече хиляди чуждестранни студенти, повиши качеството, работи по множество национални и международни проекти, инвестира в модернизация на базата. И все пак какво от поставените цели и задачи не успя да свърши ръководството на вуза, чийто мандат изтече?
-Мандатната ни програма беше доста амбициозна и с помощта на много колеги, студенти и сътрудници в университета я изпълнихме. Не успяхме да довършим модерната сграда на т.нар. Учебен корпус -1, в близост до Детска клиника, поради забавяне на обществената поръчка за строителство и влошените метеорологични условия през юни. Там се предвижда да бъдат разположени няколко фундаментални катедри, които сега са в сградата на РИОКОЗ-Пловдив. Не ни стигна и времето да започнем строежа на нова библиотека. Надявам се в следващия мандат двете модерни сгради със съвременно оборудване да станат факт, за да привличат повече студенти, преподаватели и учени.
-Какво постигнато през последните 8 години от управлението на университета трябва да се съхрани? В тази връзка как виждате развитието му в следващите 4 години?
-Първо, постиженията в учебната дейност – имаме повече студенти, кандидатстването и оценяването в магистърските програми е обективизирано с тестове, а не чрез наизустяване на теми. Второ,подобрената научна активност – с повече и по-качествени публикации и интердисциплинарни изследвания. Трето – проектната дейност се разшири. Не по-малки са успехите ни и в международните контакти, особено чрез програма Еразъм+ за повече мобилности на преподаватели и студенти в университети в чужбина. През следващия четиригодишен мандат акцентът на управлението ще бъде и върху консолидиране на научния потенциал в Научноизследователския център, одобрен с Постановление на МС , и превръщането му в място за генериране и реализиране на научни идеи. Друг фокус е изграждането на амбициозния Център за персонализирана медицина „ПЕРИМЕД“, който МУ-Пловдив координира. Не на последно място е подкрепата за студентите в техните образователни, научни, спортни и културни инициативи, както и в повишаване на качеството на обучение. Кариерното развитие на академичния състав с осигуряване на възможности за надграждане на преподавателските умения, научните изследвания и разпространение на резултатите им, продължаване на политиката за устойчиво нарастване на възнагражденията са други планирани задачи за следващия мандат.
-В академичните и медицинските среди се чуват коментари, че вашата кандидатура е с най-големи шансове и че това би било „трети мандат за проф. Костянев“?
-Терминът „трети скрит мандат на проф. Костянев“ беше въведен манипулативно от опонентите като знаме за атака и с цел заблуждение. Няма как да има такъв мандат. Законът е императивен – след два мандата идва нов ректор с нов екип. Но проф. Костянев беше много успешен ректор – инициативен, отговорен, компетентен, харизматичен. Не виждам нищо лошо в това да бъда приемник на неговото управление, още повече, че съм участник в този екип 8 години. Приемствеността не е мръсна дума, това е нормално да стане и такава политика има и в други ВУЗ-ове и организации. Доказала съм, че мога да вземам самостоятелни решения и имам управленски опит. Освен това съм убедена, че добрите практики и постиженията дотук трябва да бъдат съхранени и доразвити в бъдеще. Мога да бъда гарант за това и ето защо се кандидатирам за ректор. Искам да припомня, че до 2011 г. (когато започнахме мандата) трима от екипа на проф. Костянев бяхме и в предишното управление като заместник-декани. Означава ли и това, че ако някой декан или зам.-декан от сегашните се кандидатира за ректор или част от екипа му, ще бъде проводник на „скрития трети мандат“?
-На предходните избори нямаше кандидати, а сега се очертава съревнование между четири лобита. Според Вас на какво се дължи този интерес? Такъв имаше и през 2011.
-На предходните избори също имаше повече от един кандидат за Ректор. Ще припомня – през 2011 г. бяха трима, а през 2015 г. – двама. Двама от днешните очаквани кандидати са неуспешни участници от предишните избори за ректор. Но никога досега университетът не е бил в по-цветущо организационно и финансово състояние – с разработени и действащи стратегии за учебна, научна дейност, система за качеството, логистична и финансова подкрепа, с реални измерими успехи. Трудно се изгражда имидж и организация, но лесно се руши, ако не се следва принципна и академична политика. Приходите ни от обучение на чуждестранни студенти и проектна дейност са изкушения за комерсиални лобита на частни интереси и фирми, които имат друга, не-академична визия за мениджмънта на един университет и пренасочването на тези средства към не-университетски дейности.
-Не е тайна, че по време на предизобрна кампания се използват всякакви средства, което не изключва и негативните послания. Вие каква битка ще водите?
-Аз не водя битка и война с никого; аз водя позитивна, умерена, толерантна кампания за една единствена кауза – бъдещото достойно академично развитие на МУ-Пловдив. Моята дейност винаги е била публична и прозрачна – достатъчно информация за това какво правя за този университет има в не само в сайта ни, но и в много медии. Това ме различава от останалите кандидати, които започнаха негативна медийна и устна кампания, най-малко с налагане на мантрата „скрит трети мандат“. Предизборният сценарий от кампания 2015 г. се повтаря и сега от опонентите, но в по-брутални размери. Добре е да припомня, че тогава инициаторите му не спечелиха, дори напротив – отвратиха хората с лъжите и инсинуациите си. Аз обаче съм убедена, че само положителната настройка, липсата на интриги и напрежение в такъв период са съвместими с академичния морал и се надявам те да бъдат оценени и подкрепени.