flash-image

Събка Дякова-Чехович, психолог

Автор на книгата „Фитнес за женската душа“

Давам си сметка, че това заглавие със сигурност ще предизвика възмутения въпрос: „Как може родителската любов да е отровна?!“  Затова отговорям веднага: Да, може. Много родители, в стремежа си да дадат любов и сигурност и да осигурят безпроблемен, лесен живот за децата си, всъщност така ги осакатяват като личности и тровят живота им. Криворазбраната родителска  любов, изразена в прекомерна, обсебваща грижа, свръх защита и свръх родителска амбиция, са отрова за самочувствието на детето и неговия интегритет в социума и  възпрепятстват неговата жизнена активност и сексуална удовлетвореност като подрастващ и възрастен.

Любовта между  родителя и детето е психо-биологична необходимост и предопределеност за съществуването на човека като биологичен вид.  Без нея човек не може да съществува. Безусловната любов е най-силният копнеж на всеки човек и връзката му със света.

Любовта на родителя  е духовно и и биологически обоснована:  тя го мотивира за безусловните и често изнурителни грижи по детето, за да го направи отговорен, самостоятелен човек. А на детето – да получи  усещане за принадлежност, позитивна оценка, самочувствие на умеещ и справящ се, за да може после – като възраснен, да дублира този модел в своето родителстване. Така се продължава човешкият род.

Да обичаш детето си, обаче, не е достатъчно. Нужно е да знаеш как да показваш любовта си и как да не я показваш. А това, ако не ти е вродено като усет (нарича се емоционална интелигентност), е въпрос на личностно съзряване на индивида, станал родител, и на неговото желание да възпита сам себе си, преди да започне да възпитава дете. Говоря за самовъзпитание преди възпитанието, говоря за образование – съзнателно образование на родителя като такъв. За това, слава богу, вече има много начини – чрез книги, семинари, работа с психолози и педагози.  Важно е човек да осъзнае своята отговорност  и изрази готовност да изгражда себе си като родител, а това означава да се развива и като личност. Ние не се раждаме научени, но се научаваме на всичко, което искаме.

Същността на родителската любов е да се полагат грижи за израстването на детето, а това практически означава готовност за неговото отделяне – физически и емоционално. Това отделяне става на всеки етап от живота на детето. Първият такъв момент е отбиването на детето от майчината гръд, следват: прохождането, раздялата с памперса, личният тоалет, самостоятелното ядене, обличане,  игрите, тръгването на училище…  Всяко едно от тези щастливи събития бележи порастването на детето. Целта е то „да се пусне от полата на майка си“, да се научи на самостоятелност, за да поеме по своя път като самоуверен, пълноценен човек. И ето тук е моментът в които голямата, топла, безусловна родителска любов може да се превърне в голяма отрова за детето. Това е нежеланието (или неумението) на родителя да  изгради самостоятелност у детето и да го остави да върши нещата само.

Родителската любов и възпитанието не са едно и също нещо. Много родители приемат като фикс идея да бъдат перфектни, да дадат най-доброто на децата си, да им спестят проблеми. Родителската философия „да му е леко на детето“ и гледането „като писано яйце“ не вършат добра работа.  Това не е добро родителстване. Това е осакатяващо родителстване. Така животът на детето не става по-лек, а по-труден. Така то не се научава да се справя само.

Родителска любов ли е храненето на три годишно дете в устата?

Родителска любов  ли е плашенето на детето (“за негово добро“) с Торбалан, тъмното и лоши приятели?

Родителска любов ли е сравнението на детето в негативен план с Иванчо и Марийка (пак за негово добро)?

Родителска любов ли е да задоволяваш всяка прищявка на детето „за да не му липсва нищо“?

Родителска любов ли е подаръкът за 14-тия рожден ден на дъщерята – интимна епилация+ноктопластика?

Родителска любов ли е да плащаш сметките на здрав-прав 30 годишен син?

Не, това не е родителска любов! Това е родителско невежество и безотговорност. Това е  родителски страх, че детето няма да се справи, няма да има самочувствие. Да – при това положение, то няма да се справи и няма да има самочувствие.

Детето не трябва да е самоцел в живота на родителя, защото детето  е човек със свои цели. Родителят трябва да му помогне да открие тези цели  и да го подкрепя и мотивира в тяхната реализация.

Родителят трябва да научи детето как да прави нещата и да го остави да се справя само, за да отработи то свой собствен начин за справяне.

Оставете проходилото дете да става само, когато падне. То знае как, това е вроден инстинкт.

Оставете двегодишното дете да се храни само.

Оставете петгодишното дете да се облича само и да си връзва обувките само.

Оставете първокласника сам да подрежда и да носи раницата си, сам да учи уроците си и да избира спортовете и приятелите си.

Насочвайте го, показвайте му – един, два , три пъти… и го оставете да прави нещата по своя си детски начин, за да открие само правилния.

Детето ще пада, ще се удря, ще се цапа, ще плаче, ще греши, ще има трудности, ще има проблеми – това е нормално, това е животът и вие, колкото и да се стараете, нищо не можете да му спестите.  Животът на никого нищо не спестява. Приспособимите преодоляват трудностите. Неприспобимите затъват в трудностите.  Когато видите това,  показвайте на детето грешките му, учете го да се учи от грешките си, насочете го как биха могли да бъдат нещата, подкрепяйте го, мотивирайте го,  бъдете плътно до него, но нищо, нищо, нищо не правете вместо него. Внимавайте за неговата безопосност, но го оставете да прави нещата само.

Ако мислите, че детето ви не може – вие го тровите с тази мисъл. Отнемате му радостта да се научи да се справя, отнемате му самочувствието на можещо да действа и мисли самостоятелно.

Детето може, то иска да може – това е вроден човешки стремеж.

 

1 КОМЕНТАР

  1. ‘…интегритет в социума…’??? Az sam uchitelka po Bulgarski, no tova ne go razbiram, imam nujda ot prevodash….Tova e prosto neveroiatno I nedopustimo da se uporterviavat takiva dumi, koito prosto niamat smisal. Imame si dostatachno zvuchni, bulgarski dumi I bi triabvalo da zapazim nashiat ezik, a ne da polzvame chujdi ezici!!!

Коментарите са затворени.