106 години след смъртта на поета Пейо Яворов, на бял свят излизат непознати до момента нови стихотворения, писма и документи, които, според критиката, имат изключителна литературна стойност
19 оригинални и непознати досега документи са предоставени на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“ от Христо Павлов от София – второ поколение колекционер, с молба да направи експертна оценка за автентичност. Документите, които по думите на Павлов са намерени в кофите са боклук, са свързани с Македония и са точно датирани – 1912 година. Те отразяват дейността на Яворов като първи кмет на Неврокоп (днес Гоце Делчев) по време на Балканската война и като войвода на чета в Македоно-одринското опълчение.
Сред документите има и непознати досега стихотворения, които според литературния критик Пламен Тотев са последните, писани от Яворов. Ръкописите са разчетени от доц. Милкана Бошнакова – историк и архивист, специалист от история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението до периода между двете световни войни.
Ето част от едно от стихотворенията:
И паднах сякаш поразен от гръм –
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън –
звънът на бойната тръба и на войната…
Намерени са и четири писма до Тодор Александров, Таньо Николов, Тодор Тодоров, Христо Чернопеев. Има още девет „требвания“, четири разписки, един къс от знаме в рамка и едно отделно стихотворение.
Издателство “Персей”, заедно с Георги Зъбчев и фондация “Яворов”, пуска книга, наречена “Непознатият Яворов”, в която ще бъдат публикувани всички документи.
