Най-трудното при изолирането на вируса беше, че бяхме французи и нямаме Нобелова награда, каза проф. Жан-Клод Шерман в Пловдив
Професор Жан-Клод Шерман, един от тримата откриватели на вируса на СПИН, изнесе днес цикъл от лекции пред студенти и преподаватели в Медицинския университет в Пловдив. Един от най-бележитите вирусолози в света сподели, че повече от 30 години след изолирането на вируса, е все още много трудно да се отговори на въпроса кога ще бъде открита ваксина срещу СПИН, но каза, че е оптимист.
Светът научи за синдрома на придобитата имунна недостатъчност през далечната 1981 година, а първите данни за СПИН бяха изнесени в доклад на Центъра за контрол и профилактика на инфекциозните заболявания на САЩ. През 1983-1984 г. проф. Люк Монтание, Франсоаз Баре-Синуси и Жан- Клод Шерман от Института “Пастьор” изолираха вируса. Година по-късно в САЩ проф. Робърт Гало обявява, че е изолирал вирус, който се оказва същият. Започва френско-американски спор за авторството на откритието, който завършва през 1987 година и французите са признати за откриватели.
Въпреки това и въпреки, че откритието е направено в личната лаборатория на професор Шерман, той не е сред удостоените с Нобелова награда. Самият учен, споделя че е разочарован, но неговото признание е благодарността на стотиците болни, които продължава да лекува. Той е категоричен, че ще продължи с изследванията си, защото е убеден, че откриването на ваксина е възможно.
Професор Жан-Клод Шерман е удостоен с ордена на почетния легион на Френската република за своите открития.
– През 1985 година точно Франция разрешава пускането в продажба на първия тест за СПИН. От тогава до сега се търси ваксина и адекватно лечение.
– В света заразените са вече 40 милиона. Действително минаха 30 години от изолирането на вируса в институт „Пастьор“. Обикновено, когато бъде изолиран един вирус, когато се разбере причината за дадено заболяване, тогава имаме решението, но за да го завършим, трябва да имаме предвид, че става дума за един много сложен вирус. Това е вирус, който непрекъснято се изменя. Той се променя от един индивид на друг. Променя се дори в един пациент с хода на времето. Променя се също от приложеното лечение – става резистентен към този тип лечение. Това обяснява не само сложността на вируса, но и колко е сложно да се изработи ваксина. Има 40 милиона заразени и носители и може да се каже, че има 40 милиона различни вируса. За ваксина трябва да се съберат тези 40 милиона вируса, да се смесят и да бъде инжектиран. Виждате, че това не е възможно. Ето защо един изследовател като мен си задава въпроса какво общо може да се открие във всички тези вируси. Ето сега предстои лекция и, представете си, че всички ние носим баджове. За да влезем , е необходим бадж. Също и за да излезем. Опитахме да открием дали вирусът има такъв бадж. Сигурен съм, че когато напуска клетката, той отнася едно парченце от тази клетка. И тези 40 милиона вируси правят същото. Следователно те притежават този бадж. Така чи ваксината трябва да се изработи не срещу вируса, а срещу този бадж.
– Какво се случи, когато разбрахте, че сте открили вируса?
– Един добър изследовател трябва да умее да поставя правилните въпроси. Първият въпрос е, че един вирус е отговорен за една конкретна болест. Вторият въпрос е за един ретро вирус, който трябва да убие останалите. Защото обикновено ретро вирусите причиняват рак при животните. Ето защо аз направих среща с колеги и обясних, че за разлика от другите ретро вируси, този е убиец. Идеята беше, че не може да се открие вирус у човек, който вече е заболял от СПИН, затова трябваше да търсим човек, който още не е развил болестта, французин е, пътувал е многократно до Щатите по онова време и е хомосексуален. Намерихме такъв човек и още при първото изпитание получихме вируса. Така че всеки изследовател когато провежда експеримент, трябва да си зададе въпроса какво да очаква от него.
– Каква е вашата прогноза като учен – кога ще се появи ваксината?
– През целия живот ме питат точно това. Вместо да отговоря кога, може би трябва да обясня дали е възможна и аз ще кажа да.
– Какво си спомняте от момента на откриване на вируса? И какво се промени за тези 30 години?
– Промени се лечението. Терапиите се подобриха. Сега могже да се предотврати пациентите да носят синдрома на СПИН. Но следствието е, че превенцията започна да отслабва. Вече не се взимат превантивни мерки. И това, което забелязвам, поне у нас във Франция, засилване активността на вируса, вирус резистентен на терапията. Затова крайното решение трябва да бъде ваксината.
– Дали ще позволят фармацевтичните компании?
– Много добър въпрос. Досега компаниите са вложили много пари във ваксина, която не се оказа успешна. И голяма част от лицензите за тези ваксини са отпаднали. Следователно компаниите, спечелили много пари, сега се насочват към ваксината за хепатит С. Смятам, че няма да бъде попречено да се направи ваксина за СПИН.
– Вие работите по нея, колко близо сме все пак ?
– И из чакам. Един от начините да отговоря на този въпрос е, че има два вида болни. Едните бързо развиват болестта, а другите бавно. Когато се обърне внимание на бавните, това са хора, които аз изследвам близо 20 години. Оказва се, че притежават антитела, които блокират този бадж. Затова имаме доказателства, че непрогресорите, бавните, имат някаква защита. И сега трябва да използваме биотехнологията, за да изработим ваксината.
– Кое беше най-трудното при изолирането на вируса?
– Най-трудното беше, че бяхме французи. Второ, бяхме французи, работещи в института „Пастьор“ и нямахме Нобелова награда. Когато извадихме и огласихме вируса и американците не потвърдиха това откритие, никой не повярва, че вирусът е открит. И вместо да вървим директно напред,ние трябваше да правим опити с болни от сифилис, за да потвърдим откритието. Година и половина след това американците го признаха и повечето французи казаха: „О, те са имали късмет, но така или иначе ще бъдат сдъвкани от американската машина“. Както виждате обаче, ние още сме тук.
– Преглътнахте ли обидата около Нобелова награда, която не получихте?
– Все пак е важно е някой да бъде първи. Признавам, че бях изключително изненадан затова, че не получих Нобеловата награда. Люк Монтание беше административен ръководител на проекта, а Франсоаз Баре-Синуси, която получи Нобел, работеше под мое ръководство. Всичко се случи в моята лаборатория.
(Използвани са въпроси и на други медии)
