„Мозъкът ми светна“ и „изрусената коса на учителя“ прочетоха проверители в изпитните работи, учебният материал от 6 клас е затруднил повечето ученици
Отец Евтимий стана патриарх в тестовете на кандидат-гимназистите. В 24 задача от изпитния вариант на националното външно оценяване по български език от учениците се изискваше да запишат името на героя от творба, изучена в VI или в VII клас, за когото се отнася съответната характеристика. Една от тях бе за героя от разказа „Една българка“ – антипод на баба Илийца. Малцина отбелязали, че Евтимий е калугер, повечето го издигнали до патриарх.
Един от верните отговори в същата задача е Македонски от „Немили-недраги“, но проверителите го срещнали и като Македонеца.
Учебният материал, изучаван в VI клас, е затруднил децата, които не са правили обстоен преговор, споделят оценителите на писмените работи. Припомняме, че в условията на извънредна ситуация и предвид различната скорост на преподаване в отделните училища, в изпитните материали за изпитите от НВО не бяха включени „Бай Ганьо пътува“ – Алеко Константинов, „Неразделни“ – Пенчо Славейков, Заточеници“ – Пейо Яворов, „По жътва“ – Елин Пелин, „По жицата“ – Йордан Йовков. По български език отпаднаха темите за сложно съставно и сложно смесено изречение. Затова доста от изпитните задачи бяха свързани с произведения, изучавани в VI клас. Това е затруднило учениците, особено що се отнася до разпознаване на герои, какъвто е случаят с Лазо от „Косачи“ на Елин Пелин. Явно е, че не са препорочитали текстовете, затова не са се справили и с описанията на перосонажите.
Една от задачите, която също ги е препънала, е 16-та – изображение на една от страните на българска монета. Условието е, като имат предвид информацията в текста, да запишат в листа за отговори три елемента от снимката, които дават основание да се твърди, че е възможно монетата да бъде част от експозицията. Масово започнали да преписват изречения от тeкста, но без да изброяват верните отличителните елементи.
Що се отнася до 25 задача – съставянето на теза, за поредна година става ясно, че учениците масово не умеят да използват изразни средства и се изразяват основно с прости изречения. Тази година от тях се искаше да тълкуват стиховете от Ботевата творба „На прощаване в 1868 г.“: „като брата си ще станат – силно да любят и мразят…“. По мнението на проверителите повечето не разбират съдържанието на поемата, не вникват в смисъла на антитезата, което личи по разсъжденията им.
Недомислици изскочили и от втория модул. „Задача с много неизвестни“ бе творбата, която седмокласниците трябваше да преразкажат. Дидактическата задача бе върху пета глава от романа на Братя Мормареви – „Когато триъгълникът не е тъпоъгълен“. Кандидат-гимназистите трябваше да пресъздадат съдържанието от името на героя Досьо. Мозъкът ми светна, вместо заработи, „Само аз можех да извърша правилно престъплението“ са част от бисерите в текстовете на кандидат-гимназистите. Масово не запомнили името на учителя Коста Русев, а вместо да напишат, че имал прошарена коса, в техните интерпретации той бил на кичури, изрусен, разноцветен, разнообразен, даже оплешивял.
