Ученици от СУ „Св. Паисий Хилендарски“ задаваха въпроси от симулационната училищна зала на екипа на научноизследователския кораб “Св. св. Кирил и Методий“ на път към Антарктида и на българските полярници от базата ни на о. Ливингстън
На Антарктида всеки ден е уникален, намираме се почти до Южния полюс и слънцето често не се скрива, имахме и бели нощи, а залезите тук са огнени. Пожелаваме на всеки от вас да дойде един ден на континента като учен. Това послание дойде от научноизследователския кораб “Св. св. Кирил и Методий“ по време на онлайн полярна среща, която започна точно в 13.30 часа днес. Участници в нея бяха членове на екипа на кораба ни на път към Антарктида, учени от Българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън, курсанти от Висшето военноморско училище във Варна и ученици от СУ „Св. Паисий Хилендарски“. В продължение на час и половина децата, заели позиция в симулационната космическа зала на училището, имаха възможност да задават въпроси и да чуят от първа ръка какво се случва на полярниците, какъв е начинът на живот на ледения континент и кои са най-новите проучвания, които предприемат.
Доц. Камен Козарев, ръководител на първия български полярен астрономически научноизследователски проект, разказа, че това е уникална възможност да разположим наша собствена апаратура на остров Ливингстън. Целите на проекта са изследването на слънчевата и ефектите върху йоносферата на земята и състоянието на радиационния фон и как той се променя по време на слънчевата активност. И поясни, че проектът има четири основни експеримента. Първият се състои в апаратура за директно наблюдение на слънчевата активност, което помага да разберем кога е имало слънчеви изригвания и дали те биха се насочили към земната повърхност.
Астрономът подчерта, че този експеримент е уникален за Антарктида. „Избрали сме Антарктида, защото през южното лято там слънцето е над хоризонта до 20 часа на ден, така че имаме възможност през много дългите дни да следим постоянно слънчевите избухвания и дали има такива”, поясни той. Вторият основен експеримент, който се провежда на базата в остров Ливингстън, е нискочестотни наблюдения, които ще позволят на учените да видят как се променят ниските слоеве на йоносферата по време на слънчеви изригвания. Третият е за наблюдения на космическата радиация на повърхността на земята на базата, а четвъртият е за измерване на магнитното поле по три оси в непосредствена близост до базата.
На въпрос, зададен от петокласника Иван, за какво ще се използват данните, доц. Козарев обясни, че ще послужат за изследване на слънчевата активност, защо и кога има избухвания и как влияят, за да сме една стъпка напред. А Вероника покани полярниците да гостуват и да видят училищната космическа зала, което те обещаха да направят, щом се приберат у дома.
Кап. Николай Данаилов, първият командир на научноизследователския кораб, впечатли с описание на огнените залези и белите нощи. Настоящият командир кап. Радко Муевски застана пред камерата, за да каже, че в момента метеорологичните условия за лоши, но преди два дни е била открита официално новата научна лаборатория на Ливингстън, която осигурява по-добри условия за живот на учените и дори за провеждане на конференции. Проведена е и първата биологическа експедиция, при която са взети проби от скални структури, намерени са образци на полускъпоценни камъни, изследвана е динамиката на топене на ледниците, проучвани са микроорганизми, риби и птици.
Гл. ас. Ивайло Начев от Техническия университет, който е част от експедицията, разказа за монтирането на апаратурата и за това, че всеки ден е различен, заради уникалните метеорологични условия. Всеки, който не работил в даден момент по своя проект, помагал на останалите, приготвял храна в кухнята или осигурявал логистична подкрепа.
Пред камерите застана и курсант Виктория Петрова, която изпълнява длъжността на щурман на научноизследователския кораб, за да отговори на въпроси на учениците какво е ежедневието им. Тя акцентира, че сътрудничеството и взаимопомощта са водещи във всички дейности на Антарктида, където има много международни екипи. В малкото свободно време играели табла и карти, гледали филми, четели и си разказвали лични истории.
Множество въпроси за начина на живот на континента бяха зададени както от учениците, така и от курсантите, а модератор на виртуалната среща бе доц. Веселка Радева – преподавател във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, астроном и ръководител на Варненския планетариум. Полярниците бяха категорични, че Антарктида е уникална научна лаборатория за проследяване на миналото на нашата планета, където могат да се наблюдават тенденциите на промените в климата и да се правят изследвания в интерес на нашата цивилизация. Корабът ни е провел и екологична операция, за да почисти нашия залив от отпадъци. Рибата, която открили, имала следи от погълната микропластмаса.
Директорът на училището Ирена Душкова благодари на всички участници в полярната среща за възможността децата да се уверят, че науката не е далечна и скучна, че може да бъде красива и интересна и да дава смисъл. Особено що се касае за кариерно ориентиране на ученици, изучаващи иновативен учебен предмет „Космически науки“, в който се съдържат теми и компетентности по физика, биология, география и икономика, информационни технологии.
