Вихра Ерамян е директор на ЕГ „Иван Вазов“. Има професионален опит като учител по география, експерт по география и организационен експерт в РУО (тогава РИО). Била е общински съветник и председател на Комисията по образование в местния парламент. Носител е на почетното отличие на МОН „Неофит Рилски“ и на почетна значка на Пловдив. След като утре цялата образователна система отново преминава към обучение от разстояние в електронна среда, с директора на гимназията, която първа въведе модела 1:1, анализираме как новите реалности засегнаха учениците и учителите. Има ли опасност да говорим за загубено КОВИД поколение и дали дигитализацията не е неизбежното бъдеще за живота ни, чиито правила все повече се диктуват от технологиите – за това разговаряме с Вихра Ерамян.
Деляна Лукова
– Как се промени образователната система година след началото на пандемията?
– Вече трета година ние в ЕГ „Иван Вазов“ реализираме дигиталната трансформация на образователния и административния процес. Благодарение на това още в началото на пандемията ние имахме:
– Натрупан и усъвършенстват опит в облачните технологии. Работата с платформата G-Suite на GOOGLE вече за нас бе ежедневие
– Добре развита дигиталната компетентност на учители и ученици
– Създадени виртуални класни стаи по всички учебни предмети за всички паралелки
– Наличие на две паралелки, които работят по модела 1:1, т.е. учениците разполагат със собствени устройства, а сега вече те са 8.
Тези предварителна работа ни даде възможност от първия ден на обявеното извънредно положение да продължим обучението на учениците безпроблемно. Нашият опит беше единичен. След началото на пандемията цялата образователна система трябваше да извърви този път и в този смисъл тя претърпя огромна промяна.
– Какви са предимствата и недостатъците на обучението от разстояние в електронна среда?
– За мен единственото предимство е, че учителите се научиха да работят с облачни технологии, видяха, че в това няма нищо страшно. Започнаха да създават собствени ресурси. Недостатъците са значително повече, но по мое мнение най-големият е липсата на общуване и отчуждението.
– Успяхте ли да присъедините родителите като партньори или преобладават упреците?
– През пролетта имахме известни оплаквания от родители. По-голяма част бяха свързани с това, че самите те нямаха възможност да видят реално какво се случва в учебните часове и гледаха само през призмата на собственото си дете. Тогава присъединихме всички родители като наблюдатели във виртуалните класни стаи на децата им. Така всеки родител има възможност да наблюдава цялостната му работа във виртуалната стая, да вижда кога то е получило и предало задание, докъде е стигнал учителят и ред други. Много родители се възползваха от това и тогава започнахме да получаваме благодарности. Сега вече мога да твърдя, че наистина успяхме да присъединим родителите като партньори.
– Какво в методиката на преподаване се промени? На какво залагат учителите – синхронно, асинхронно или смесено?
– Методиката определено се промени. За да може да се компенсира липсата на учителя чисто физически, е необходимо учебното съдържание да е поднесено интересно и разнообразно. Ако учителят само стои пред компютъра и разказва урока на децата, то поне 30% от тях са заспали пред компютрите си. Затова се наложи всеки учител да задава нов, по-модерен „дизайн на урока“, като основният дизайнер е той, но главни действащи лица са учениците. Обикновено по изражението учениците учителят вижда дали те са разбрали учебното съдържание. Това се случва много лесно в класната стая и изключително трудно във виртуалната такава. Подготовката за всеки конкретен час е много сериозна, изисква повече време, особено когато се създават собствени ресурси. В контекста на казаното считам, че по-удачно е комбинираното обучение с превес на синхронните часове.
– Наблюдава ли се спад в резултатите и постиженията на учениците, в мотивацията?
– Анализирайки резултатите от І учебен срок през тази година в сравнение с предходната, няма спад. Но най-обективни са анализите, които се базират на резултати от национални външни оценявания, за нас конкретно от държавните зрелостни изпити. През 2020 г. резултатите на нашите учениците от държавните зрелостни изпити бяха малко по-високи от тези през 2021 г. Искрено се надявам и тази година да е така. Дванадесетокласниците ни наистина полагат много труд, активно участват в учебния процес и затова се надявам да имат успех. Т.е. те имат своята мотивация – да завършат успешно и да бъдат приети в добри висши училища.
Определено дългото стоене зад компютрите оказва влияние върху мотивацията. Има ученици, на които тази ситуация действа доста демотивиращо. Стараем се да следим активността на всеки ученик и да се намесваме своевременно.
– Какви са отраженията на дистанционното обучение върху психическото, емоционално и здравословно състояние?
– Определено мога да кажа, че и педагогическият съветник и психологът сега имат повече работа от времето на присъствено обучение. Тепърва ще видим какви са отраженията върху психиката и на децата, и на учителите. Вече наблюдаваме повишена тревожност сред някои деца, а сред други отчуждение. Когато се върнаха в училище на 4 февруари, всички споделяха, че това, което им е липсвало, е общуването със съученици, приятели, учители.
– Какви са неизбежните компромиси, които се правят?
– Основният дебат в обществото е „Кое е по-опасно – изолацията или болестта“. Смятам, че към настоящия момент никой не може да отговори на този въпрос еднозначно и категорично. И тук идва компромисът – да се обучаваме и дистанционно, когато се налага и присъствено, при най-строго спазване на противоепидемичните мерки. За нашето училище мога да бъда категорична, че компромисът не е с качеството на обучението, а с претовареността и на учителите и на учениците.
