Само за 1/5 от децата в чужбина има данни, че са записани и влизат в клас, каза днес в Пловдив министърът на образованието Красимир Вълчев
България преговаря с властите в Германия за обмен на информация дали емигриралите там българчета са записани в училище. Това каза днес министърът на образованието Красимир Вълчев, който взе участие в националната среща за интеркултурно образование, която се проведе в Пловдив. Двудневният форум събра 200 директори на учебни заведения с преобладаващ брой деца от малцинствата, организирана от Център за междуетнически диалог „Амалипе”. Както „Уча в Пловдив” писа, те настояват за въвеждането на мерки, чрез които децата да бъдат проследявани при излизане зад граница, тъй като цифрите на екипите за обхват се различавали с тези на граничните власти.
„Факт е, че в информационната система на „Гранична полиция” липсва пълната информация, особено когато не са пресечени КПП-тата на летищата. Фаворизирали сме правото на свободно движение в ЕС за сметка на упражняване правото на образование. Имаме голям брой семейства, където няма сериозно отношение към ученето и това налага държавата и институциите в много по-голяма степен да бъдат ангажирани децата ежедневно да посещават училище и да бъдат записани, независимо къде са”, поясни министърът.
Вълчев добави, че същият проблем стои и по отношение на вътрешната миграция. Деца от уязвимите групи пътуват заради трудова мобилност, заети са, наравно с родителите си, в сезонна работа на различни места. Това води до натрупване на седмици и месеци отсъствия.
„Водим разговор с МВР да можем да проследяваме упражняването на правото на образование при напускане на страната. Това ще ни дава информация колко деца излизат от България. Днес разполагаме с данни, че доста от тях са в чужбина, но може би само за 1/5 имаме сигурна информация, че са там – записаните в българските неделни училища. За много по-голяма част от учениците информацията е от техните баби, съседи, селския кмет. В градовете е още по-трудно да следим”, каза още Вълчев.
Министърът добави още, че МОН опитва да постигне информационна свързаност на всички системи и институции.
„Когато едно дете се появи на даден адрес – било чрез трудов договор или по друг начин, да получим информация от НАП. Или когато бъде засечено да работи от Инспекцията по труда”, даде пример Вълчев.
Той припомни, че един от въпросите, които бе поставен по време на Българското председателство, бе информационна обвързаност между страните в ЕС дали се упражнява правото на образование. В момента са предприети конкретни действия с Германия, където родителите пътуват най-масово. Обменът на информация обаче е затруднен от това, че там е налице децентрализация по провинции.
Запитан дали може да отпадне изискването за документ с апостил от завръщащите се, за чиято липса директорите твърдят, че пречи детето да бъде записано отново в българско училище, Вълчев отговори: „Не би трябвало да е проблем. Това е международна практика. Факт е, че направихме няколко крачки за облекчаване на административната тежест и автоматично признаване на тези удостоверения”.
Що се отнася до процеса на десегрегация, министърът заяви, че общините вече ще разполагат с допълнителни средства по нова национална програма и следва да разработят списък от дейности за ранно кариерно ориентиране. Вълчев изрази мнение, че в бъдеще екипите за обхват ще бъдат по-малко, но пък ще трябва да работят по-интензивно с децата в риск. Като минус на системата той посочи факта, че досега професионалното образование е обирало намаляването на учениците и по тази причина една част от тях са се превърнали в нежелани и сегрегирани.
Доректорите от мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник” предложиха въвеждането на допълнителен стандарт за училище, което е единствено в населеното място. Анкета на “Амалипе” сред членовете на мрежата показала, че 78% от директорите са на мнение, че трябва да отпадне таксата за детска градина в предучилищна група, за да бъдат обхванати максимално много деца от етноса.