Шинка Дичева, преподавател по български език и литература в Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ и оценител на ДЗИ
(Тя е сред учителите, които участват в двата образователни проекта „Матурата на фокус“ и „7.клас на фокус“, излъчвани по БНТ. След като завършва магистратура в ПУ “Паисий Хилендарски”, специалност “Български език и история”, работи като хоноруван асистент в университета. От 2010 до 2013 г. е редовен докторант във Филологическия факултет, а от 2017 г. е доктор по Българска литература от Освобождението до Първата световна война. От 2013 г. е преподавател в МГ).
Колеги, срам ме е от това, което чета в медиите по повод “неясните критерии за оценяване на ДЗИ”. Излива се несправедливо недоволство против учителите от страна на “учители”! Обвиненията за неясни критерии и субективно оценяване са напълно неоснователни. Наистина литературата предполага творческа свобода, но в голяма част от въпросите се изисква отговорите да бъдат съотнесени към посочен текст, а ученикът е нужно да покаже своята функционална грамотност и правилно разбиране на предоставена(та) информация. Неоснователните клевети са срамни, но по-притеснително е, че колеги учители също не могат да разберат условията на задачите и некоректно говорят за придържане към „ключ“ с отговори. Разбира се, че трябва да се зададат очаквани резултати, спрямо които да се регламентира изчерпателност (пълнозначност), целенасоченост и т.н.
Обидно е учители да поставят под съмнение филологическите компетентности и естетическите ориентири на оценителите при разглеждане на 40. задача от ДЗИ, в която се очаква разширен свободен отговор при съпоставка на два лирически текста – „Молитва“ на Атанас Далчев и „Молитва“ на Борис Христов. В този тип задачи не може да се оформя ключ с възможни отговори, а всеки ученик получава точки спрямо степента на задълбоченост, идейно-критическо, филологическо и книжовноезиково моделиране на словото си.
Възмутителен е фактът, че учители НЕ могат да обяснят на учениците си защо са получили броя точки и/или защо оценителите са отнемали точки. Тук не може и не е редно да се създават възможни очаквания, но всеки себеуважаващ се филолог би трябвало да може да аргументира/съотнесе спрямо отговора оценка/точки и т.н. За какъв ключ, колеги, става дума в подобен тип задачи? Да се разтълкува стихотворението на Борис Христов или това на Атанас Далчев в ключ? Срамно е! Същото се отнася и за 41. задача от ДЗИ, при която се очаква създаване на интерпретативно съчинение или есе. Ако един учител не може да обоснове получените точки на двама, а понякога и на трима проверители, то значи поставя под съмнение не оценителите, а своите интерпретативни способности и професионални компетентности.
Мисля, че към длъжностната характеристика на всеки учител трябва да бъде и отговорността да бъде оценител. Лошо е, че се изказват и учители, които са извън системата, които не работят “на терен”, а в хола, вкъщи, и които грозно критикуват “ония даскали”, които нищо не правят в училище. Говорят “учители”, които си приписват заслуги за резултатите на учениците, без да признават, че основните знания ученикът вае в многочасовите срещи с учителя в училище.
Ако всеки един мине през обучение за оценител, голяма част от въпросите, които се хвърлят в публичното пространство, ще получат отговор, но защо да си го причиняваме, докато можем експертно да хулим и да изказваме мнение. И защо поне веднъж не сме единни… ? Защо сами не се защитим? Защо не се обединим в общата кауза да преподаваме? Защо не потърсим и вината за ниските резултати и в себе си? Защо не приемем, че може да направим нещо добро, ако имаме повече доверия на другия?
Защото, госпожо, учениците, които пред очите ни полагат повече труд, имат по-малко точки от други, които пред очите ни се подготвяха отгоре-отгоре. И ако миналата година ТОЗИ ПАРАДОКС можеше да се отнесе към т.нар. “нов формАт”, то тази година вече можем да говорим за ТЕНДЕНЦИЯ, и то негативна. ЗАТОВА иде реч … Де факто наизустяването на литературни анализи се замени с някакво “гадаене” на критериите на оценяване. А че сме некадърни – ние си знаем, че е абсурд да достигнем “високите изисквания” на МОН. 🙂
Няма как оценяването да бъде обективно когато става въпрос за свободен отговор.Свободен- означава лично мнение,а не заучени фрази,посочване на а,б,в, или г…..винаги е имало и ще има субективизъм……жалко за децата,които са експеримент на образователната система,която претендира за креативност и иновации,а всъщност ги вкарва в рамки,обвинява ги колко са неграмотни,а защо ли е така??????
“Обидно е учители да поставят под съмнение филологическите компетентности и естетически ориентири” От девет думи в заглавието четири небългарски. Ами прави са учителите.
Много назидателно,много наставления,много захаросани клишета,много нещо!Срамувайте се,колкото искате-не Ви съчувствам!Най-даровитите ми деца,с най-креативно мислене,последователни и мислещи,са жестоко орязани.Посредствените-с нереално високи оценки.Отличните оценки-на случаен принцип.И това е в цялата страна!Изобщо не ме вълнуват естетическите ориентири на проверяващите,след като не са годни да оценяват качествено.Недопустимо е ученици,работили целенасочено,задълбочено,последователно през целия курс на обучение, да получават почти еднаква оценка с безхаберните такива.Това е подигравка,липса на професионализъм,тото!И не ме вълнува МОН ли е по-недъгавата страна,или проверяващите,защото резултатите не си кореспондират с реалността!А що се отнася до редовия смъртен обучител-хайде малко по-уважително,моля!И по-малко патос,ако е по силите Ви!
ГоспожоДичева,нали сте наясно,че голяма част от проверителите НЕ са на Вашето ниво?
Измислените “вузове”бълват абсолютно неграмотни “преподаватели”по БЕЛ!Положението е изключително тревожно!Няма подбор при приема и самото обучение е неадекватно.Накрая всички получават дипломи и започват работа в училищата,където демонстрират ужасяваща некомпетентност!Няма ли да се сложи край на това безумие?!
За което и да е писание, е прието, да не се употребяват съкращения в заглавието. А при първа употреба в текста, да се транскрибират.
Коментарите са затворени.