В следващите 10 години нуклеиновата терапия ще напредне, категорична е второкурсничката Петя Конакчиева, която участва в опити в университетските лаборатории
Как може да съберем 7 милиарда книги в една епруветка, обясни докторантът микробиолог от ПУ Йордан Стефанов
Нов метод за лечение на рак с нуклеинови киселини изстреля второкурсничка от Медицинския университет на финалите на научното риалити “Лаборатория за слава FameLab”. Конкурсът, организиран от Британски съвет и МОН, търси млади учени, които говорят вдъхновяващо и разбираемо за науката. Според регламента те имат само 3 минути време, за да представят избраната от тях тема. Създаден от Челтнъмския фестивал на науката в Обединеното кралство, той вече 12-та година събира млади учени от цял свят, а България участва от самото му начало.
Четирима пловдивски студенти се явиха на кастинга за националния кръг в „Bee Bop Cafe”. Победителят от Софийския фестивал на науката през май ще представи страната на международния финал. Най-активни се оказаха бъдещите лекари от Медицинския университет, които имаха трима състезатели, в конкуренция с докторант от Пловдивския.
„Ракът е едно от най-смъртоносните заболявания на 21. век и интересува всички хора по света. Въпреки усилията, смъртността не е намаляла особено, дори в развитите страни. Различните ракови лечения включват оперативна намеса, лъчетерапия, химиотерапия, хормонална терапия, както и терапия с природни продукти. Въпросът, който всички си задават е има ли лек за рака? Може ли въобще да съществува? И тук се намесват молекулярната биология и медицина”, обясни участничката под номер 1 в състезанието Петя Конакчиева. Русокосата красавица впечатли журито не само с избраната тема, но с обаянието и завидното си сценично поведение.
Към темата Петя се обърнала случайно, когато в края на първи курс получила задание по биология. Така се оказала и в университетската лаборатория, където се работи по метода с нуклеинови киселини, а догодина ще кандидатства за участие в стажантска програма в Кеймбридж.
„Нуклеиновите киселини биват два типа: ДНК и РНК, които пазят и предават наследствената информация и извършват синтезата на белтъците в тялото. Преди само около 2-3 деситилетия се откриват вид малки РНКи, които първо са сметнати за безполезен продукт на клетъчния метаболизъм, но се оказва, че регулират кои белтъци да се синтезират и кои не. Именно на тази функция се дължи равновесието в човешкия организъм. Ако разберем кой тип миРНК потискат всеки един познат рак – белодробен, на гърдата, на простата, кожен, можем по изкуствен начин да увеличим количеството миРНК при конкретния болен, докато всички ракови клетки в организма му не загинат. За да стане лечението още по-ефективно, можем по изкуствен начин да намалим количеството на „раковите“ типове миРНК в организма. В основата на това стои терапията с нуклеинови киселини. За да се внесат в организма, те се прикрепват към вируси. Това теоретично значи, че ракът е напълно лечим и дори вече начинът е открит”, обясни още Петя.
На въпрос на журито след колко години може да има реален ефект от метода, Петя уточни, че е много сложно превръщането на нуклеинова киселина в лекарство под формата на таблетки или капсули.
„Първо се започва с опити ин витро с проби на тумори от пациенти, след това се преминава на опити върху животни. След като се потвърдят положителни резултати, и то за продължителен срок, се преминава към експерименти при хора и чак тогава можем да мислим за готов продукт”, добави второкурсничката. Нейната прогноза е, че в следващите 10 години, медицината в терапията с нуклеинови киселини ще направи много открития и човечеството ще се справи с още един бич.
Две чуждестранни студентки от Великобритания също се състезаваха от името на Медицинския университет под тепетата. Цветнокожите третокурснички се радваха на подкрепата на своята агитка, дошла да ги аплодира.
Бионични очи и лечение на рак на пикочния мехур чрез самозаразяване с туберкулоза презентира за три минути пред журито Рейчъл Акужор от Манчестър. Тя е категорична, че светът трябва да знае повече за напредъка на науката по тези проблеми. Технологията бионични очи може да замени ретината и да помогне на хора, които страдат от слепота. Тя представлява електронен имплант, който работи като сензорен чип, също както при цифровите фотоапарати.
„Чипът се поставя в задната част на окото. Koгaтo cвeтлинaтa гo зaдeйcтвa, тoй пpeпpaщa импyлcитe ĸъм нepвнитe ĸлeтĸи зaд peтинaтa, a те cигнaлизиpaт зpитeлния нepв дo мoзъĸa. Имплaнтът e cвъpзaн и c мини ĸoмпютъp, ĸoйтo ce нaмиpa зaд yxoтo и мaгнитнa нaмoтĸa гo зaxpaнвa. Oбpaзът, ĸoйтo пpeдocтaвя, e чepнo-бял и нe e c пepфeĸтнo ĸaчecтвo, нo въпpeĸи тoвa e няĸaĸъв шaнc зa тeзи, ĸoитo гoдини нapeд ca живeeли в мpaĸ”, обясни Рейчъл.
Компонент, който може да обърне хода на стареенето, презентира по блестящ начин Алона Шади. С изключителна емоция и убедителност тя разказа на публиката, че изследването засега се прави единствено върху мишки. Прогнозите й са, че ще са нужни поне 20 години, за да бъде направено самото откритие, тъй като клиничните изпитания с хора щели да отнемат доста време.„Човешкият мозък може да съхрани вечната си младост, тъй като притежава гигантски потенциал и тази тема много ме вълнува”, каза британската студентка.
Как може да съберем 7 милиарда книги в една епруветка с ДНК? За тази смайваща технология разказа докторантът по микробиология от Пловдивския университет Йордан Стефанов. Той обясни колко устойчива е молекулата на ДНК и еиздържала вече стотици милиони години.
“В една молекула може да съберете информацията от 14 000 диска. Това се равнява на 150 килограма хартиен носител. Молекулата трябва да се държи в епруветка и при ниска температура”, добави Йордан и припомни, че досегашните носители на информация, като хард дискове и лазерни дискове са ненадеждни.
“Значи можем да вкараме целия Шескпир в една епруветка и да си го държим в хладилника”, обобщи директорът на Британски съвет и член на журито Любов Костова.
Всъщност темата, избрана за състезанието от Йордан, бе за наследствения фактор и близнаците. Самият той имал брат двуяйчен близнак и обясни, че за да се раждат близнаци в едно семейство, зависи от гените на майката.Йордан обясни, че двуяйчните близнаци са мутация – случайно събитие, което се онаследява.
Атрактивните и обществено значими теми на пловдивските състезатели накараха журито да прати и четиримата на майсторски клас по комуникация на науката през април, който ще бъде воден от британски експерт. Петя и Алона са категоричните участници на финалите.
“Искаме да накараме хората да ръкопляскат за наука, както това се случва на този конкурс. Мечтая учените да ходят по червен килим и да запалим повече младите хора към изследователска работа”, каза Любов Костова.
