В съответствие с установената практика в повечето европейски държави, от приложното поле на закона са изключени специфичните отношения в областта на професионалното обучение, които са предмет на отделен закон – Закона за професионалното образование.
По-важните нови положения в закона са:
1. Образованието е дефинирано като национален приоритет чрез:
- новото разбиране за образователните стандарти с акцент върху постигането на целите и резултатите – съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане;
- националната квалификационна рамка и обвързването й с компетентностите, които децата и учениците следва да придобият в детската градина и в училище (такава липсва в досегашния модел на образование);
- предефинирането на видовете училищна подготовка – общообразователна, разширена, допълнителна, профилирана, професионална, специализирана;
- регламентирането на приобщаващото образование като неизменна част от правото на образование – процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или на всеки ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността – важно е всяко дете и всеки ученик;
- последователното провеждане на политиката на запазване и засилване ролята на държавата във финансиране на предучилищното образование и промяна на обществените възприятия за него. За част от системата на социални услуги вече говорим за предучилищно образование, като по този начин извеждаме като основополагащи образователните приоритети на предучилищното детство.
2. Въвежда се нова образователна структура:
- Новата образователна структура цели яснота и подреденост – основна образователна степен с два етапа: начален (І – ІV клас) и прогимназиален (V – VІІ клас) и средна степен с два етапа: гимназиален етап (VІІІ – Х клас) и втори гимназиален етап (ХІ и ХІІ клас).
- Двата етапа в средната степен на образование осигуряват вертикална и хоризонтална проходимост в системата; възможност за смяна на избора; предуниверситетска подготовка; тясно профилирано и професионално образование в последните 2 години.
3. Създават се нови институции в системата
- Обединено училище (от І до X клас) – учениците ще имат възможност да завършат първи гимназиален етап в родното си място, което е важно за живеещите в малки селища или за тези, чиито семейства са финансово затруднени. Тези училища могат да осигуряват и професионална подготовка – така учениците ще могат да придобият квалификация по част от професия, а за професии с І степен на професионална квалификация – и придобиване на професионална квалификация. Заварените към влизане в сила на този закон общински основни училища се преобразуват в едно от училищата в новия закон с решение на общинския съвет:
- Национални и иновативни училища
- Средищни и защитени детски градини
- Център за подкрепа на личностното развитие и Център за специална образователна подкрепа
4. Уредена е по-голяма гъвкавост и свобода на учебните програми
Законът осигурява автономия на училищата да разработват учебни програми за разширена и допълнителна подготовка – така постигаме свобода на училището да определя целите и резултатите (придобитите компетентности) на училищно ниво въз основа на потребностите и интересите на учениците. В часовете, предназначени за придобиването на тази подготовка, учениците могат да изучават предмети, като предприемачество, гражданско образование, здравно образование и др.
5. Уредено е валидирането на компетентности
За пръв път се уреждат обществени отношения, свързани с възможностите за валидиране на компетентности (за навършили 16 години, които нямат придобито основно или средно образование) в неформалното и информалното образование като част от широко разбирания образователен процес. Оптимизират се самостоятелната и индивидуалната форма на обучение, развива се дистанционната форма на обучение и се въвежда комбинирана форма на обучение. Целта е да се дадат повече възможности за достъп за различни категории лица и предотвратяване на отпадането и ранното напускане.
6. Оптимизира се системата за оценяването на учениците
За първи път е включено с подробно и ясно определение в закон, което му дава важен статут. Оценяването е поставено на ново качествено ниво – не само като процес за установяване на постигнатите резултати, а и като инструмент за диагностика на индивидуалните постижения, напредъка и потребностите на всеки отделен ученик. Оценяването ще бъде и важен инструмент за мониторинг на образователния процес и разработване на политики за подобряване на качеството му. Акценти са и:
- качествените оценки за учениците І – ІІІ клас и за ученици- те със специални образователни потребности (СОП) (не повтарят до IV клас). Учениците със СОП вече ще получават удостоверение за завършен начален етап;
- досега действащата наредба за системата на оценяване урежда предимно организацията на оценяването в училищното обучение, предвижда възможност за оценяване в точки – национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити.
7. Създават се центрове за подкрепа на личностното развитие
Целта е развитие и прилагане на междусекторни политики и интегриране на грижата за децата и учениците, гарантиране на дейностите, услугите и програмите с грижа за развитието на интересите и способностите на децата в общността. Центровете за подкрепа на личностно развитие и специализирани- те обслужващи звена обхващат съществуващите обслужващи звена в системата. Законът предвижда ресурсните центрове и помощните училища да бъдат преобразувани в регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, а помощните училища да бъдат преобразувани в центрове за специална образователна подкрепа.
Важна стъпка е преминаването на центровете за подкрепа на личностно развитие към общините, обвързването на дейността им с областната и общинската стратегия за услуги в общността и интегрирането им с другите сфери като здравната и социалната.
8. Предложени са форми за цялостна и индивидуализирана подкрепа на учениците
На децата и учениците се предоставя обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, която осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда за развиване на способностите и уменията им. Екипната работа по случай на дете или ученик е нова стъпка в образователната политика, на- сочена към индивидуализиране на обучението, подкрепата и цялостната грижа за детето или ученика в периода му на обучение толкова дълго, колкото е необходимо. Екипи за подкрепа на личностното развитие се създават и към регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Тяхната функция е свързана с оценка на индивидуалните потребности от допълнителна подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности, подпомагане процеса на осигуряване на подкрепа, насочване за обучение в специално учили- ще, преценка за обучение на ученици, настанени в болница, отлагане на задължително обучение в I клас, координация на работата на екипите на ниво детска градина или училище и др.
Законът предвижда разширени, но обосновани права на децата и учениците: участие в обсъждането при решаване на въпроси, засягащи училищния живот и училищната общност, имат право на съвещателен глас в Обществения съвет, участие в училищния живот и организационното развитие на училището чрез различни форми на ученическо самоуправление. Във всяко училище с участието на представители на педагогическия съвет, на Обществения съвет и на ученическото самоуправление се създава и приема Етичен кодекс на училищната общност.
Законът осигурява поетапно въвеждане на целодневна организация на учебния ден от I до VІІ клас като инструмент за превенция на отпадането от училище, идентифициране, развитие и удовлетворяване на таланти, интереси и потребности на учениците, осигуряване на специализирана помощ при подготовката им и максимално оползотворяване на свободно- то им време.
9. Създадена е модерна уредба на квалификацията и кариерното израстване на учителите
Целта на новия закон е да приведе нормативната ни уредба в по-пълно съответствие с изискването за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, като въвежда:
- задължителна квалификация (48 академични часа за периода на атестиране), която се измерва чрез система от квалификационни кредити (1 кредит = 16 академични часа, от които половината са присъствени) и се удостоверява с документ;
- задължителна вътрешноинституционална квалификация = 16 академични часа/годишно;
- атестация на 4 години като процес на оценяване на съответствието на дейността на педагогическите специалисти и на директорите с професионалния им профил и постигнатите резултати в обучението, както и със стратегията за развитие на детската градина и училището;
- информационен регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти доставчиците на квалификационни услуги за педагогически специалисти имат право да регистрират програмите си;
- кариерно израстване освен на учителите и възпитателите и на останалите педагогически специалисти – директори, психолози, логопеди и др., чрез присъждане на степени: втора и първа;
- стажант-учител и учител-наставник.
10. Предвидени са модерни и демократични правила за контрол на качеството на управлението на образователните институции
За първи път по отношение подобряване на качеството на управление на образователните институции се уреждат:
- създаването на обществен орган за подкрепа и развитие на образователната институция и за граждански контрол върху управлението – Обществен съвет;
- изискване за прилагане на вътрешна система за управление на качеството в училищата и детските градини с цел подобряване на образователната услуга и организационно развитие на съответната институция;
- външното оценяване на качеството на предлаганото образование, което ще се извършва от Национален инспекторат по образованието на основата на обективни критерии, групирани по области, които ще обхващат цялостното управление на училището, дейността на педагогическите специалисти, резултатите и постиженията на учениците и техния напредък, както и на получената подкрепа при проблеми в ученето, взаимоотношенията с родителите, с представители- те на местната власт и други заинтересовани страни. В процеса на инспектиране ще се отчита и влиянието на външна- та и вътрешната среда, в която институцията функционира;
- трайно действащ модел на финансиране, в чиято основа е децентрализацията на финансирането до ниво училище (досега нормите бяха с годишен характер и се повтаряха в ежегодните закони за държавния бюджет);
- финансирането от държавния бюджет на частните училища и на частните детски градини.