Самооценката на детето има решаващо значение дали то ще реши да си прави опасно селфи, това е поредната мода след търсенето на Покемони и Син кит, казва детският психолог Теодора Пампулова

Ужасяващите случаи на самоубийствени селфита сред тийнейджъри за пореден път вадят на дневен ред темата какви са причините младите хора да страдат от манията да привличат вниманието с шокиращи снимки в социалните мрежи. Отчуждението, самотата на децата в дигиталната ера и липсата на внимание – това ли са причините за налудничавите опити за оригиналност, които понякога завършват с трагичен край. Статистиката казва, че 40% от пострадалите са на възраст между 13 и 15 години. Два от последните случаи, които отнеха живота на деца през първия месец на новата година – 14-годишният Божидар беше поразен от волтова дъга, докато си прави селфи на покрива на влак край Стара Загора, а 15-годишният Ангел от ПГ по хранителни технологии и техника в Пловдив се удави, докато експериментира фотосесия върху замръзнал водоем край село Марково. Опит да хвърлим светлина върху проблема в разговор с детския психолог Теодора Пампулова. Тя е координатор на клона на Дружеството на психолозите за Централна и Южна България с център Пловдив.

 – Пак ли става дума за загубената връзка родители-деца и за дефицит на внимание, за обсебващата мощ на виртуалната реалност?

– Има обяснения, които можем да намерим във възрастовата психология. Случаите със самоубийствени селфита са с младежи между 10 и 15 години. Това е етапът, в който децата имат нужда да утвърдят своята индивидуалност, да кажат на света: „Ето ме, аз същствувам, но трябва да съм различен, за да бъда забелязан. Това е времето, в което искат да станат популярни сред своите приятели, съученици, да бъдат харесани и да са герои. Друга причина, която можем да търсим извън възрастовата психология, е прекалената информация, която ги залива. Затова в този етап е много важно да се развива медийната грамотност. За да могат да отсяват реалните от фалшивите новини, да развиват критично мислене. Родителството отива малко по-назад. Още повече, че децата имат изключително много примери за подражание за опасните селфита.

– Експеримент, забавление от скука или начин да бъда забелязан, да бъда интересен на самия себе си и на другите?

– Има сайтове и профили във Фейсбук и Инстаграм, чиито притежатели се занимават изцяло с такъв вид фотография, те го наричат изкуство. Например, 26-годишната фотографка от Москва Анджела Николау се превърна в асболютен хит в Инстаграм. Тя е фен на градските пейзажи и избира възможно най-рискованите пози и места, на които да прави спиращи дъха селфита – небостъргач в Китай, покрива на Бизнес център в Москва, висящ мост. Известната моделка Виктория Одинцова пък засне фотосесия на 73-етажна сграда в Дубай. В You Tube има класация за най-екстремно селфи и за това как да спечелиш пари от подобни опасни снимки. Това, което тийнейджърите пропускат, е че техните модели за подражание не се снимат сами, а имат фотограф до себе си и вниманието им е концентрирано върху това да се задържат там, където са се качили. Това, в известен смисъл, са професионално подготвени селфита, макар това да не ги прави по-малко опасни.

– Коя е най-рисковата възраст, в която децата са склонни към подобни екстремни преживявания? Може ли кажем, че това са аутсайдери или всеки е податлив?

– Това е мода. Подобно на търсенето на Покемони, подобно на Синия кит. Ако сте обърнали внимание, селфитата се развиват – първоначално беше сам да заснемеш себе си, после групово с приятели, а модата напоследък е да го направиш на красиво място. Децата търсят да бъдат одобрявани, но не само от приятелския си кръг. Чрез социалните медии могат да го получат от напълно непознати хора. Самооценката на детето има решаващо значение дали то ще предприеме каквито и да било рискови действия.

– Интелектуалното развитие на детето има ли значение?

– Има значение общата култура. Ако познаваш физичните закони, няма да се качиш на вагон или да влезеш в средата на заледено езеро. Това, което ме притеснява, е че много от децата нямат възможност да планират предварително и не си дават сметка какво би се случило, а действат импулсивно без да се замислят за последиците.

– Как родителят да разбере, че детето му е в опасност, има ли симптоми, които дават сигнал, че „нещо не е наред“?

– Много от родителите си правят фалшиви профили в мрежата, слагат си профилни снимки на деца, за да влязат в кръга на своите собствени и да могат да ги наблюдават. Сигналите могат да бъдат най-различни – рисково поведение, прекалено желание да бъда забелязан, което се проявява в неуместни форми, по-слаб успех в училище, непрекъснато постване в социални мрежи. Това е допълнителна част от адреналина. Въпросът не е само да си направиш впечатляваща снимка, а да наблюдаваш как тя се развива в социалните мрежи – кой я лайква, кой я шерва. Ако искаме тази мода да отмине, не харесвайте такива снимки. Колкото по-малко одобрение получат, толкова притежателят им ще бъде по-малко склонен да предприема нови рискови действия, защото това не е харесвано.

– Предстои да излезе от печат книгата ви с изключително любопитно заглавие „Наръчник за справяне с чудовища, динозаври и други страшни неща“. Какви съвети давате и на кого?

– Наблюденията ми от практиката са свързани с това, че децата не умеят да играят. Родителите сякаш са забравили и нямат достатъчно време и енергия да го правят. А през играта е най-лесно да се възпитава правилно едно дете. Книгата цели да помогне на родителя да се справи сам с детските страхове без да търси специалист.

– Миналата година по това време спечелихте второ място на конкурса на Община Пловдив „Млад предприемач“ за проекта си „Стая на емоциите“. Случи ли се?

– По-успешен проект не съм имала. Развива се невероятно добре. Книгата е едно продължение, защото детският страх е също емоция.