Защо искаме децата да порастват по-бързо

Не съм привърженик на задължителна предучилищна за 4-годишните, казва координаторът на Дружеството на психолозите в Пловдив Теодора Пампулова

DSCF0498

Децата да започват предучилищна подготовка още на 4 години, предложиха преди дни от просветното министерство. В момента подготвителните групи са задължителна за 5 и 6-годишните. Според министъра на образованието Красимир Вълчев децата, преминали през детската градина, по-лесно се задържат в системата, а тези, които не са посещавали редовно, тръгват на училище с натрупан дефицит от знания, които трудно се наваксват в начален етап. Чуха се много мнения „за” и „против” предложението на МОН, качено за обществено обсъждане. Потърсихме позицията на  координатора на Дружеството на психолозите в Пловдив Теодора Пампулова.

DSCF0352

– Какво умее едно четиригодишно дете?

-Четиригодишните деца могат да броят и разбират значението на броенето, разпознават повечето цветове, умеят да преразказват кратки истории, запомнят по-лесно стихове, приказки и песнички. Възможностите им обаче са ограничени относно прекарването на по-продължителен период от време в занимания, които не изискват физическо натоварване и движение. Имат нужда често да сменят дейностите, тепърва изграждат представите си за време, често се объркват кое е реално и кое измислица, изразяват бурно емоциите си. Във всички случаи четиригодишните деца би трябвало да могат да се обслужват сами – да се обуват и обличат, да посещават тоалетна, да се хранят.

– Какви трябва да са заниманията в подготвителните групи за четиригодишните деца?

– Децата трябва да бъдат насърчавани да се изразяват  граматически и смислово правилно, да придобият първоначални представи за количествените, пространствените и времеви отношения между обектите. Рисуването и физическите игри трябва да запълват голяма част от времето, което детето прекарва в детската градина. Те разтоварват и снемат напрежението. Децата трябва да бъдат насочвани как да общуват и изразяват емоциите си уместно и в социално приетите форми. Необходимо е да се избягват съревнованието и конкуренцията между тях, а да бъдат насърчавани да общуват и правят нещата съвместно като си сътрудничат.

Играта е от съществено значение за психическото и физическото развитие на детето и чрез нея то изразява себе си, своите мисли и чувства. Тя е израз на неговото виждане за света, който го  заобикаля, чрез нея то учи и се развива. Именно поради това заниманията трябва да бъдат представяни чрез групови, индивидуални и ролеви игри, игри със сюжет и цел. Те учат детето, че трябва да се спазват правилата. В игрите децата решават проблеми, взимат решения, учат се да планират. Лишеното от игра дете става непълноценен възрастен.

– През 2012 година МОН също лансира идеята за задължителна предучилищна подготовка на 4-годишните. Тогава имаше родителски протести и предложението отпадна.

– Промените, които имат задължителен характер често срещат неодобрение, защото лишават от възможността за личен избор – как да отглеждате децата си, например. Предложението за задължителната предучилищна подготовка от четиригодишна възраст към момента също среща недоволство сред голяма част от родителите въпреки, че повечето от децата вече посещават детска градина. Причината за това е притеснението им, че децата ще бъдат натоварени с образователни занимания, които да отнемат голяма част от времето им за игри. А това би трябвало да е основното занимание на едно четиригодишно дете – децата се радват, когато правят нови неща, когато играят съвместно с други деца и стават все по-изобретателни в игрите си. Чрез играта те се научават да изразяват чувствата и емоциите си, да общуват, да приемат и разбират нормите в обществото, ценностите. Повечето от родителите се страхуват, че времето за правенето на „детски неща“ ще бъде отнето и запълнено с учене на цифри и букви, което в действителност би повлияло негативно върху психическото, емоционалното и социалното развитие на децата. В тази връзка в изготвянето на Държавните образователни изисквани за предучилищно възпитание и подготовка на четиригодишните деца трябва задължително да участват детски психолози или специалисти в ранно детско развитие.

– Защо е негодуванието? Не говорим ли за по-добра подготовка за училище и за социализация? 80% от 4-годишните и сега посещават детска градина. Все пак обучението е под формата на игра, няма изпитване.

Това, което тревожеше родителите и учителите преди няколко години, продължава да ги тревожи и към настоящия момент. Как следва да бъде реализирано успешно предложението за задължителна предучилищна подготовка на четиригодишните деца – има ли подходяща база и достатъчно педагогически специалисти, които да работят с тях, какви ще бъдат заниманията и т.н. Това са все неизвестни, които предизвикват стрес и напрежение в обществото.

Детската градина трябва да подготви детето емоционално за промяната, която му предстои при постъпване в първи клас и това следва да е ядрото в идеята за подготвителните групи. Те трябва да поставят основите в изграждането на емоционалната и социалната интелигентност у всяко дете.

Като специалист и родител не съм привърженик на идеята детето задължително да посещава детска градина и при навършване на 4 годишна възраст да бъде в подготвителна група. Сякаш искаме децата ни да пораснат по-бързо, да се държат като възрастни. Детството е дадено, за да може малкият човек да играе, не за да учи. То не трябва да бъде поставяно в граници прекалено рано. Не бива да му се възлагат очаквания да се държи като възрастен, да спазва категорични графици, да стои на едно място. Детето може да е социално активно и емоционално интелигентно и без да посещава детска градина, като това е резултат от връзката му с неговите родители.

– Статистиките показват, че резултатите на децата, посещавали детска градина, са по-високи в начален етап.

-Оценването на резултатите от обучението 1.- 4. клас е с качествени показатели, няма количествено измерение, няма оценка. Резултатите и качеството на получените знания и умения проличават най-ясно при НВО. Не съм съгласна, че дете, което не е посещавало детска градина, не може да бъде академично успешно и не се адаптира бързо, не се социализира. Началният учител е този, който трябва да поддържа темпо на учене, което да следват всички деца в класа, да ги научи да учат, да им помогне в създаването на навици, да  провокира въображението им, да поставя задачи, които да развиват мисленето, паметта и вниманието им. Научените да пишат и смятат в подготвителните групи деца често дори губят интерес към материала в първи клас, тъй като са уверени в знанията, които вече са придобили в детската градина, скучаят в час и губят своята любознателност.Според мен първи клас е мястото, където детето трябва да бъде научено да чете и пише.

– Промените касаят основно децата от малцинствата. Не е ли това насилствена интеграция?

Промените, които биват предлагани, би трябвало да обхванат всички четиригодишни деца.  При всички случаи обаче трябва да се отчете необходимостта и към момента от специалисти психолози, логопеди и ресурсни учители, които да осигурят по-добри условия за адаптацията на всяко едно дете, да предоставят навременна помощ и подкрепа за личностното му развитие.