В празничната инициатива участваха също студенти от МУ, ПУ, УХТ, АУ, АМТИИ и членове на Клуба на консулите в Пловдив
Феерия от цветове, музика от различни краища на света, поздрави, пожелания и тостове на 15 езика създадоха истински празник на културното многообразие снощи в Медицински университет – Пловдив. Департаментът за езиково и специализирано обучение бе домакин на Фестивала на езиците по повод Международния ден на майчиния език – 21 февруари. Събитието, организирано съвместно с Клуба на консулите в Пловдив, доведе представители на дипломатически мисии, на държавната и местната власт, ректори и зам.-ректори, представители на академичната общност от висшите училища в града под тепетата.
В празничната инициатива участваха студенти на МУ-Пловдив, младежи от Колумбия и Йордания, които са на обмен по програма „Еразъм+“, студенти от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Аграрен университет, Университет по хранителни технологии и Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство.
В приветствието си към присъстващите директорът на ДЕСО доц. Димитър Мирчев изрази увереност, че фестивалът ще бъде мост между различните общности, възможност за споделяне красотата на традициите. „Пловдив е град, в чиято хилядолетна история многоезичието никога не е било изключение, а реалност. Днес, когато в нашите университети учат студенти от повече от 60 държави, тази вековна традиция се възражда в нов академичен контекст. Нека гласовете, които ще прозвучат днес, бъдат нашето общо послание към света“, призова доц. Мирчев.
Спиращо дъха началото на празника даде вокална формация UniMed Voices. Бъдещите медици и дентални лекари от различни държави, обединени от любовта си към музиката, доказаха, че имат и други таланти и проявиха завидно вокално майсторство.
Темата на фестивала бе „Поздрави и тостове“.
Фелипе и Алехандро, студенти по медицина, което са на обмен по програма „Еразъм+“, представиха Колумбия като страна на контрасти. „В един ден можете да се събудите в хладен планински въздух, да пътувате през буйни зелени долини и да наблюдавате залеза над златните плажове. В регионите на кафето хълмовете изглеждат като зелен океан, а в тропическите гори на Амазонка животът пулсира във всяко листо и всеки звук“, казаха бъдещите медици, а публиката научи как е на испански: „Последна чаша и тръгваме“, Горе, долу, център, пий!“ Студентите завършиха представянето си с цитат на Маркес от „Сто години самота: „El secreto de una buena vejez no es otra cosa que un pacto honrado con la soledad.“ (Тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата).
Как говорят испански, но във Венецуела, зрителите разбраха от Сезар Марин, който каза няколко поговорки: „Кажи ми с кого ходиш и ще ти кажа кой си“, „Скаридата, която заспива, се отнася от течението.“
„Хората от Коста Рика са известни като тикос и говорят версия, което ние наричаме тико испански – например, вместо да използват „t?“ за „ти“, често употребяват „vos“ или „чист живот“. Това е философия за спокоен живот, избор да имаме позитивен поглед върху всичко, което правим. В Коста Рика „Pura Vida“ е нашият начин на живот“, обясни Дейвид Лакайо – студент в Аграрния университет.
Представянето на всеки от включените във фестивалната програма езици бе съпътствано с визуализация на графичната му система, както и на представителни за различните култури елементи.
Асал – студентка по дентална медицина, разказа за Йордания, представяйки я не само като страна с богата история, култура и традиции, но с топли и щедри хора. При всеки разговор те използвали „хайде“. От Йордания, но по „Еразъм+“, в Пловдив е и Яна, която обясни, че обичали да експериментират с думите и да се шегуват, като например „шо акбарак“ – приятелски начин да попиташ „Какво става?“ или „Как си?“
За спецификите на арабския говори и Луджаин от Сирия. Студентката по дентална медицина разкри любопитни факти за страната: там е открита първата азбука в историята, представена от угаритската цивилизация. В Западна Сирия е намерена най-ранната глинена плочка, гравирана с букви от азбуката. Много арабски думи се използват по целия свят, като например „алгебра“ и „алгоритъм“, припомни Луджаин.
Киношеа Лорна Салема е първокурсничка по медицина. Нейният роден щат е Гоа, където е израснала преди да се преместя в Португалия. „Гоа е била португалска колония в продължение на повече от 450 години и поради това нашата култура е смесица от гоански и португалски традиции“, обясни Киношеа, която говори на конкани (най-южният от континенталните индоарийски езици в Индия). В ежедневните си пожелания местните винаги споменавали бог: „Dev Borem Korum“ означава „Бог да те благослови“, „Dev Borem Dis Diu“ и „Dev Bori Raath Diu“ буквално се превежда като „Нека Бог ти даде добър ден“ и „Нека Бог ти даде лека нощ“. „Обичаме две неща, без които не можем да живеем – морските дарове и плажовете. Ние, гоанците, сме известни с начина си на живот „susegad“, което означава спокойно отношение към живота“, каза Киношеа и изпълни песен на конкани.
Сора Фукуи от подготвителен клас на МУ-Пловдив запозна публиката с поздравите, използвани в края и в началото на новата година в Япония, когато традиционно се изпращат и пощенски картички – ненгаджо. А Фумина Огане, също от подготвителен клас, добави, че японските поздрави може да изглеждат прости, но носят дълбок смисъл и отразяват важността на уважението, хармонията и грижата за другите. Гостите чуха какво си пожелават японците при възстановяване от болест и започване на нова работа.
Айсун Мехмед от Пловдивския университет разказа, че турският език е мост, който свързва континенти и култури. Вярвало се, че гостът е дар и това е най-добре уловено в думата „сохбет“ – уникална турска смесица от разговор, чай и приятелство. „Поговорката „Dil, canın aynasıdır“ (Eзикът е огледало на душата) ни напомня, че езикът не е просто средство за комуникация, а богато наследство“, каза Айсун.
Коя дума употребяват най-често гърците в поздравите си, как посрещат гостите си в Украйна, Русия, Монголия и Китай присъстващите на празника научиха от студенти на Университета по хранителни технологии, Аграрния университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Класически произведения на китайски, турски и български прозвучаха в изпълнение на Луо Сюехуа и Уанг Менгджао – сопрани, и Алпер Юнлютюрк – баритон.
С поздрави и тостове на турски, италиански и френски в празника се включиха генералният консул на Република Турция в Пловдив Емре Манав, почетните консули на Италия – Джузепе де Франческо, и на Сан Марино – Елена Георгиева, както и Теофана Брадинска – директор на „Алианс Франсез“.
Финала на празничната вечер сложи Рика Магауей от Филипини. Първокурсничката по медицина, която пее и в UniMed Voices, обясни, че Филипините имат общо 7641 острова, но само на три от тях езикът е разнообразен. Тагалог или филипински е широко разпространеният език, но в училища и институции говорят на английски. Използването на „по“ при обръщение към по-възрастните означава уважение или учтивост. Често срещана фраза, която филипинците казват, когато се сблъскат с предизвикателства в живота, е „Kaya mo yan!“, което се превежда като „Можеш да го направиш!“
