Програмата на третото издание включва 100 събития: лекции, демонстрации, експерименти и работилници за различни възрасти и типове публика
Знаете ли коя птица прелита всяка година по два пъти от Полярния кръг на север до Антарктика? Страх ли ви е от „радиацията“ на мобилните телефони? А от „радиацията“ на микровълновите фурни? Какво може да ни разкаже една усмивка? А какво ще готвим за вечеря след 100 години?
На тези и още много други въпроси ще дават отговор учени и експерти в рамките на на третото издание на Пловдивския фестивал на науката, който ще се проведе от 27 до 30 ноември в сградата на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология. Той се организира от Фондация „Красива наука“ в партньорство на МОН и Община Пловдив, както и с редица академични, изследователски, образователни, международни и медийни партньори, сред които и „Уча в Пловдив“.
Програмата включва повече от 100 събития за различни възрасти и типове публика – деца, ученици с учители, семейства. Разделена е на училищна и основна програма. Всички посещения са безплатни, но предварителната резервация гарантира вход, тъй като местата са ограничени. Посетителите ще могат да слушат, обсъждат, изпробват, дебатират, научат, четат и видят наука от Пловдив, България и света.
Освен събитията в залите със сцени и работилници, Пловдивският фестивал на науката предлага още много възможности за срещи с учените и техните вдъхновяващи професии, както и с творбите на артисти, вдъхновени от наука.
Регистрацията на ученици от 1 до 12 клас за училищната програма е до 22 ноември:
https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfzlnIk51q-Bbrtnb12NkR9Cof8V42ljKuhPnSkLAe01gQZCw/viewform
В основната програма (следобедните и вечерните часове от 27 до 30 ноември) публиката ще има среща с някои от най-изтъкнатите български учени със световно признание, както и по-младите им колеги.
Физикът Стефан Николов ще разкаже какво всъщност е „радиацията“ и други плашещи думи, и защо (почти) не трябва да ни е страх от тях. Лекцията му е посветена на 70 години манифест Ръсел-Айнщайн за опасността от ядрените оръжия и 80 години от първите тестове на атомни бомби и бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.
За най-новите постижения на Центъра по растителната системна биология и биотехнология (ЦРСББ) ще разкаже младият генетик д-р Емил Вътов, предпочел да се завърне в България, за да развива научната си дейност именно в Пловдив. Той и колегите му търсят гени, които помагат на зеленчуците да устояват на жега, суша и болести, причинени от климатичните промени. Благодарение на генетиката те могат да откриват и „включват“ тези полезни гени, за да създадат по-издръжливи растения. Така новите сортове зеленчуци ще могат да растат и хранят хората дори в по-трудните условия на XXI век.
Орнитологът и пътешественик д-р Боян Мичев ще говори за сезонната миграция на птиците като е едно от най-мащабните биологични явления, което обхваща почти цялата територия на планетата, милиони пернати и два сезона от годината.
Гид в научното приключение в света на квазарите и блазарите ще бъде астрофизикът доц. д-р Владимир Божилов.
А с Ангел Сираков деца и родители ще могат да говорят за киберсигурност.
Бъдещият зъболекар и изгряващ стендъп изпълнител Стефан Сотиров от Медицински университет – Пловдив ще представи митовете за зъбите – от най-смешните до най-опасните. Заедно с него посетителите ще пътешестват през хилядолетията – от мрачните пещери на неандерталеца до ослепителните усмивки на съвременните инфлуенсъри. Ще проследят как се е променяла човешката усмивка – не само анатомично, но и културно, защо древните хора рядко са показвали зъби в изкуството и как се е трансформирала захапката ни с промяната в начина на хранене? Младият дентален лекар ще обясни какво общо имат ортодонтските брекети със зората на цивилизацията и ще говори за съвременния натиск на социалните мрежи да се усмихваме перфектно.
Ако искате да научите какво ще се случи с доматите и какво ще готвим за вечеря след 100 години, може да посетите лекцията на инж. Ивайла Сопотенска. Тя ще обясни за връзката между измененията в климата и бъдещето на храните.
От Синем Мехмедали присъстващите на форума ще научат какво изучават херпетолозите, ще видят снимки и материали, свързани с процеса на събиране, препарация на змии, етикетиране и съхранение на екземпляри, както и примери за научни и образователни проекти, базирани на колекционните данни.
