Участниците в кръглата маса „Образованието на учениците в 5-7 клас на фокус“ се обединиха около идеята за промени в учебните програми, подобряване на методиката на преподаване и разширяване на достъпа до профилирано обучение в математическите гимназии
Преходът между 4 и 5 клас е критичен момент за българските ученици – резултатите им рязко спадат, родителите срещат трудности в подпомагането на обучението, а учителите се сблъскват със свръхамбициозните учебни програми. На кръгла маса за проблемите на образованието в прогимназиален етап в Народното събрание министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, експерти, директори и представители на институциите обсъдиха необходимите промени, които могат да подобрят образованието в 5-7 клас. Акцентът попадна върху реформа на учебните програми, достъпа до профилирано обучение и по-ефективна методика на преподаване. Дискусията беше инициирана от народния представител, член на Комисията по образование и наука Елисавета Белобрадова и гражданска група „Математика за всички“.
Тя обърна внимание, че докато българските четвъртокласници показват много високи резултати по български език и математика и се нареждат в топ 10 на международни изследвания като PIRLS и TIMSS, при седмокласниците има значителен спад в представянето.
По думите й преходът между 4 и 5 клас е ” критичен момент “, в който децата губят индивидуалната грижа на класния ръководител, а тежките учебни програми затрудняват родителите да оказват помощ.
“В 7 клас резултатите по математика и български език остават тревожно ниски, а родителите изразяват най-ниска удовлетвореност от качеството на образованието точно в този етап. Въпросният спад оказва ефект и върху резултатите на учениците занапред, както ни показват данните от матурите в 10-и клас и проучването PISA”, посочи още Белобрадова.
Образователният министър Красимир Вълчев подчерта необходимостта от реформа в учебните програми, за да се намали свръхамбициозното учебно съдържание. По думите му, проблемна е не толкова по-кратката учебна година, колкото необходимостта от по-добра методика на преподаване.
Министърът обяви, че е възложено проучване за намиране на нов терен или сграда за разширяване на СМГ или за откриване на нова математическа гимназия в столицата. Това се налага поради високото търсене на профилирано обучение по математика още от пети клас и ограничените възможности за прием. Всяка година стотици добре подготвени деца не успяват да бъдат приети заради високата конкуренция.
Заместник-министър Наталия Митева постави акцент върху дигиталните умения и необходимостта от цялостно повишаване на средното ниво на математическите знания сред учениците. Тя обяви, че България ще работи съвместно с Румъния за подобряване на обучението в 5-7 клас.
Директорът на елитната Националната природо-математическа гимназия “Акад. Любомир Чакалов” Ивайло Ушагелов посочи, че всяка година около 800-900 четвъртокласници кандидатстват за прием в училището, което ръководи, и в Софийската математическа гимназия “Паисий Хилендарски”, което показва сериозния интерес към профилираното обучение.
Оказва се, че в София едно от 54 деца има възможност да учи в математическа гимназия, докато в други градове, като Кюстендил, това съотношение е едно към 20.
За гражданска група “Математика за всички” остава приоритетно да бъде изготвен национален анализ за причините за ниските резултати по математика на учениците след пети клас, за да се установи защо в по-горните класове те отказват да развиват уменията си по математика.
Те предлагат да се разкрият паралелки с разширено изучаване на математика в единствените три областни града Кърджали, Търговище и Велико Търново, в които някак е пропуснато да има прием по математика след четвърти клас.
Според проф. Емил Бойваленков от Института по математика и информатика към БАН, освен увеличаване на часовете по математика, е необходима и повече работа с учителите. Той подчерта, че Съюзът на математиците в България и ИМИ-БАН са готови да окажат експертна подкрепа.
Кръглата маса приключи с призив за координирани действия между институциите, училищата и академичната общност за подобряване на математическото образование в България. Белобрадова пое ангажимент до месец да бъде изпратен на участниците списък с набелязаните по време на дискусията задачи, за да може да се започне съвместната работа по тях.
