Дипломираната в АМТИИ Татяна Сърбинска събира адвокати, лекари и учители от САЩ в групи за български фолклор
Знаят 350 песни и за какво се пее в тях, казва авторът на „Катерино, моме”, която живее от 24 години отвъд океана
Ако чуете изпълнението им, категорично няма да разберете, че това са американци. Еднакво добре се справят с извивките на „Девойко, мари, хубава” и на „Градил Илия килия”. Респектиращо звучи и изпълнението им на „Хубава си, моя горо”, което е толкова чувствено, че няма как да не трогне публиката. Три американски трупи, които предизвикаха фурор на събора в Копривщица преди седмица, представиха български песни на концерт в Стария град тази вечер. Главен виновник за създаването на „Диви жени” в Бостън, на мъжката вокална група „Зорница” в Масачузетс и на вокален ансамбъл „Орфея” във Вашингтон е емблематичната народна певица Татяна Сърбинска. Някогашната солистка на ансамбъл „Пирин” от 24 години живее и работи в САЩ. Изключително популярна е отвъд океана не толкова като преподавател в Бостънския университет, а голяма известност й носят десетките групи за български фолклор, които е създала в цяла Америка. Изумителните изпълнения на нейните състави са причина за престижната награда, която Сърбинска получава – „Световен музикален вокалист” за 2004 година. Самата тя е завършила Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Малцина вероятно знаят, че е автор на една от най-известните народни песни „Катерино, моме”.
– Г-жо Сърбинска, как се постига подобно чувствено изпълнение от американци, при това не професионални певци?
– С много труд. Те обичат България и нашите традиции, легенди, истории. Обучавам ги не само на вокална техника, но им разказвам за нашата история, дори рецепти им давам.
– Искате да кажете, че знаят съдържанието на всяка от песните, които изпълняват.
– Разбира се. Превеждам текста на песента, преди да започнем да я разучаваме. Те пък, преди концерт, на английски обясняват на публиката съдържанието.
– Как намирате толкова изпълнители, имате не един, а три американски състава и един български?
– Те идват при мен. Аз съм в Америка още от 1991 година. Преди това съм била с ансамбъл „Пирин” на турне. Мисля си, че когато през 1968 година ансамбъл „Филип Кутев” посещава Америка, тогава е станало “заразяването” с нашата музика, танците и обичаите. Първоначално интересът е бил основно сред студентите и те са си създавали организаци, за да събират плочи с наш фолклор. Когато аз отидох, имаше само плочи и касети, после се появиха дисковете, Фейсбук и You Tube. Като се озовах в началото на техни сбирки, звучаха много смешно. Копираха това, което чуват от плочата. Заминах чрез една организация, която ме покани на работа, а година по-късно преподавах в Бостънския университет. И така се започна. Заваляха обаждания отвсякъде. Тръгнах да пътувам из цяла Америка – от Изтока, до Запада. Навсякъде имаше вече създадени малки групички, които искаха да им давам песни и да ги разучаваме заедно. За тях беше интересно как излиза този богат глас, силно ли трябва да се пее. Това, което ги привързва към мен, е че ги карам да чувстват музиката и да пеят от душа. Затова са атрактивни. Имам 4 основни групи, но и още десетки из цяла Америка, на които оказвам методическа помощ. Първата група, която направих, беше по подобие на известната Мацурева мъжка група в Банско, но пеят не само песни от Пирин, а и от Северна България, Тракия, Шоплука, Родопите. Сега вече има много колеги българи музиканти и те също помагат за каузата.
– Професионални музиканти ли са членовете на групите или хора от всякакви професии?
– Само гайдарят Патрик е професионален музикант. Изключителен пианист. Всички са от интелигенцията – адвокати, лекари, компютърни инженери, програмисти, учители. Има и световноизвестни професори поматематика и физика от Масачузетския университет. Обединява ги българската песен. С гордост заявявам, че аз ги побългарявам.
– Чувам да пеят на изключително чист български за Копривщица, Караджата, за гората и планината. Не е ли много далече всичко това от тях?
– Те знаят нашата история. Знаят за турското робство. Обяснявам им, че народната музика е нашата класика. През Средновековието не сме имали друго, освен народната музика. Благодарение на нея симфоничните ни произведения са на такова добро ниво. Аз съм от пиринския край, но им давам песни от всички области. Вчера бяхме в Родопите и поканих двама изпълнители от Родопския ансамбъл да ни направят уъркшоп. Те останаха изключително изненади, че още от първото изпълнение моите схванаха мелодията. В репертоара си имаме над 350 песни от всички фолклорни области. Изградила съм страхотни солисти. Според мен човек, който има глас да говори, може и да пее.
