Пловдивският филиал на Техническия университет бе домакин на тринадесетата международна научна конференция „Техсис“, в която взеха участие 150 учени, сред които проф. Карамджит Гил от Университета в Брайтън.

Професор Гил има две страсти – изкуственият интелект и журналистиката. Като учен преподава на студентите дисциплини, свързани с инженерни човекоцентрирани технологии в Университета в Брайтън. Като журналист от 10 години е главен редактор на списание „Изкуствен интелект и общество“.

„Предмет на моите научни интереси и на журналистическата ми практика е връзката между човека и технологиите“, обяснява професор Гил. Във встъпителния си доклад той описа траекторията на изкуствения интелект от Eliza до ChatGPT, припомняайки как се появява терминът.

„През 1976 г. проф. Ваейзенбаум от Мазачузетския технологичен институт в САЩ публикува книгата „Компютърна мощ и човешки разум“. В нея се разглежда постепенното преминаване от критичното вземане на решения към чисто изчислителен подход. Иначе казано, машините, които изчисляват, да бъдат вземани като същото ниво разум като у човека. Едно от опасенията в този преход е, че трябва да сме убедени в етичността на технологията и да не се заменя предаването на данни в чист вид с критичното им анализиране. Ако директно бъдат публикувани данните се губи преценката ни и критичното ни мислене“, обясни професор Гил.

От доклада на британския учен става ясно, че учените започват да си задават въпроса дали мозъкът на човека, който е един вид система с обратна връзка – възприемаме чрез сетивата си и обработваме информацията и извършваме дейности на базата на възприятието, което сме направили и на оценката – та дали невроните в мозъка ни са аналогови системи или са дискретни системи. За първи път се споменава идеята за изкуствен интелект в контекста на това могат ли да бъдат пресъздадени.

= Изкуствен интелект, наука, морал =

„Сериозният вътрешен конфликт, който хората изпитват когато говорят за изкуствения интелект, идва от това, че още от самия си зародиш той означава пресъздаване на интелект в машина отвъд човешкия мозък. Идеята да пресъздадем напълно мисленето и съзнанието извън човешко тяло в някаква степен то разделя от ума. Настъпва и въпросът къде тогава отива душата. Според мен конфликтът идва повече от това че хората виждат, че изкуственият интелект би довел до това разделение между тяло и ум. Въпросът е дали искат да осъществят това разделение или тялото и умът трябва да останат заедно“, коментира проф. Гил.

Той припомни, че в момента сме в етап, в който имаме алгоритмични платформи като ChatGPT, можещи да пишат поезия, да създават изкуство. Този технологичен скок е много ценен в същността си на технологичен напредък, но от друга страна създава редица проблеми, които трябва да бъдат разрешени по законов начин. Проблемите са от социално естество – как да бъдат етично и безопасно прилагани новите технологии. Напредъкът води до възникването на социални въпроси за това как човекът би използвал тази технология.

Интересен аспект във встъпителния доклад на конференцията беше и анализът на националните различия във възприемането на изкуствения интелект. Развиващите се страни като Индия, Китай, Южна Америка го приемат като прогресивна технология и като начин да се развият. Страните от развития свят като САЩ, Канада, Великобритания имат вече установен статут и при тях се забелязва повече загриженост към културните и етични норми, както и на социалното възприемане на технологиите.

„ Без значение дали си философ, лекар, журналист, свещеник, учител, учен е как използваш изкуствения интелект, за да подобриш живота на други хора, с които взаимодействаш. Моето убеждение е, че технологиите на изкуствения интелект са от значение, само когато са включени в контекста на взаимоотношенията между хората“, заключи проф. Карамджит Гил.

= И роботът има нужда от ново познание =

Асистент Пенко Митев от Техническия университет – филиал Пловдив идва в света на науката след 15 години практика в семейната машиностроителна фирма за производство на контролери, включително и за роботи. Той бе най-младият докладчик в научната конференция, а темата му бе свързана с роботите.

Докладът “Разработка на захранваща система за метални втулки с аксиални белези” бе посветен на инженерното „ограмотяване“ на роботи. Чрез тази система индустриалните роботи се ориентират вече не само в пространството, но и познават отвори в детайлите, в които да се поставят части, необходими за изработваната машина.

„Най-общо моето устройство автоматично ориентира детайлите, за да заработи роботът с тях. Системата е внедрена в практиката и това ми даде куража да разкажа за нея. Интересно е, че е универсална. Промишленият робот все по-бързо навлиза в индустрията. Но ако няма кой да му подаде детайлите и той да ги вземе, има проблем. Той може да маневрира с тях, но трябва да са му подложени на точното място“, обяснява асистент Митев.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.