Мариана Шопова е магистър от ПУ и редовен докторант към Института по ядрени изследвания към БАН. Заедно с Мирчо Родозов работят за екипа на CMS. Тръгнали са Пловдивския университет, а по тази част на физиката ги зарпалва проф. Ваньо Чолаков. Марияна посещава ЦЕРН когато е в трети курс през 2010 година.Завършва магистратура, а сега е по средата на докторантурата– физически изследвания на експеримента CMS.
Двамата презентираха работата си в ЦЕРН по време на Международната научна конференция по физика, която се проведе в Пловдивския университет с участието на повече от 100 учени. Мариана Шопова разказва за своята работа в най-големия ускорител в света.
Аз съм в екипа, който се занимава с нионния детектор на CMS. Там не може да отбиваш номера, тъй като става дума за грандиозни пари. Работата е изключително сериозна. Ускорителят се намира в Женева ,но различните му работни части- селцата с лабораториите , са разпределени между Швейцария и Франция. Самият ускорител представлява огромен кръг с диаметър 27 километра, който пресича двете държави. Намира се на 100 метра по земята и има множество експерименти на него.
Когато съм заета с експеримента живея в едно френско село на границата с Швейцария. България отпуска пари, които са достатъчни за живот от гледна точка на студентския стандарт. Нама как да се издържаш, ако си със семейството си там . Това е големият проблем на младите хора, които се занимават с наука. И не само българите.
България участва по направление на Софийския университет и чрез БАН и има подписан договор със CMS eксперимента, който е 21 метра висок и 25 метра широк. Страната ни е произвела 95% от камерите със съпротивителна плоскост за детектора. Това е станало още преди да се пусне ускорителят да работи. Науката в днешно време на е на хартия, изисква много финанси и нови материали.
По договор страната ни осигурява хора за поддръжка. Под поддръжка се разбира не само механична дейност, а следене на цялостната система. Има смени, които следят работата на детекторите, анализа на записаните данни..
Работим по данните за анализа на неонната система и реално участваме във всяко едно откритие, което експериментът прави. Имаме принос във всеки анализ, който се прави и за всяко публикация, която излиза- това е голяма отговорност..
Науката е на такъв етап, че човек сам не може да открие нищо. Трябват големи екипи. Мотото на ЦЕРН е, че няма значение кой откъде е и с какво образование. Затова правят толкова много екипи от ученици, учители, студенти, докторанти, учени по физика, химия, биология, защото никога не знаеш кой каква идея има в главата. Може да дойдат 20 000 студенти и те да са съгласни с една идея, но внезапно да се появи някой като Стив Джобс и да обърне всичко с главата надолу. Теоретиците физици предсказват как би изглеждал светът и има най-различни теории, които обясняват наличието на живот, Вселената, процесите, които възникват или не възникват. Но само при наличие на експеримент и резултатите от него можеш да бъдеш 100 процента сигурен дали нещо е истина или не. Много хора смятат, че физиците са луди хора, на които им плащат много пари, за да се занимават с глупости и накрая нищо не излиза от това. Това ,разбира се, не е вярно
