Най-младият професор на МУ стана академик

Доскоро най-младият професор на Медицинския университет в Пловдив стана академик. По предложение на научно жури Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) избра 35-годишния психиатър Дроздстой Стоянов за академик. Сред изтъкнатите членове на Академията са проф. Александър Чирков, проф. Стоян Тонев, проф. Радка Аргирова; проф. Иван Станков (ректор на Тракийския университет), проф. Славчо Томов (ректор на МУ Плевен); известният психолог проф. Крум Крумов.

 Дроздстой Стоянов става доктор по медицина едва на 26 години, две години по-късно вече е доцент. Дописен член на Академията стана, когато е 30-годишен. Специалистът по психиатрия бе обявен за професор на 33. Автор е на над 160 публикации и монографии, публикувани в чужбина, включително в Университетското издателство на Оксфорд и научното издателство на Кеймбридж.Въвежда за първи път в България функционалното магитно-резонансно-изобразяване в невронауката, и в частност за нуждите на психиатрията. Това става след дългосрочна специализация в Университет на Базел, Швейцария.

Младият учен е зам.-председател на специализираната група по философия в Кралския Колеж на психиатрите  и е единственният българин, заемал подобен пост.Член е на преподавателския комитет на Европейската асоциация за комуникация в здравеопазването (2010 – 2012). Научен секретар и изпълнителен редактор на списание “Българска медицина”.

-Академик Стоянов, как ще отговорите на ширещото се в академичните среди мнение, че в България, по примера на алтернативния синод, възниква и БАНИ, което е възможност всеки да стане академик?

-Това е една теза, която е продуцирана и се развива от БАН, които също в даден момент бяха оприличени публично на “синодални старци”, поради своя опит да наложат монополната си позиция. Тезата, че БАНИ е лоша имитация на БАН е от самото създаване на БАНИ. Да, БАНИ повтаря в известна степен принципите, духа и ритуалите на БАН, но това е естеството за всяка Академия. В БАНИ също има процедура и тя е добре регламентирана, като, за разлика от тази на БАН, може да бъде публично проследена. Разликата е също и във вида на избора. В БАН изборът е таен, което създава предпоставка за неговото манипулиране. В БАНИ – след широко обсъждане, гласуването е явно, рецензиите са публични и всеки може да се запознае доколко обективни са те и ако не са – да ги опонира в обсъждането. Безспорно съм избран с една по-демократична процедура. И нейната прозрачност не би следвало да буди двусмислие. Фактът, че съм избран за академик, може би за някого е странно, но е обективно признание, получено от членовете на Академията – изключително уважавани и авторитетни учени и общественици.

 –Какво означава това признание, има ли материално измерение?

-Достойнството на БАНИ като организация е в това, че не се страхува от различията. На официалната церемония бяхме избрани трима души за действителни членове – единият от тях от поколението на моя баща, тоест така наречените доайени на българската наука, другият бах аз – едва на 35 години, което си е “безобразно млад” според вече не работещото статукво, че “на тия години си прохождащ в голямата наука”. Приемам тази титла като признание за плуралистичния дух на академизма – най-висшата негова ценност. Почетните звания на БАНИ не носят със себе си никакви материални облаги, за разлика от тези, получени в БАН. Това е допълнително потвърждение на свободния от излишни зависимости дух на академизма.