Най-възрастните студенти в Пловдив на айрян и пасти за празника

Теолозите отличници от ПУ не близват алкохол, остават вкъщи с половинките си, учат и на 8 декември

Димитър Граматиков има мерак и за второ висше

Димитър Граматиков има мерак за  четвърто  висше

 

Деляна ЛУКОВА

Без да разпишат участие в шумни купони, а у дома с половинките си посрещнаха 8 декември най-възрастните студенти на Пловдив. „Уча в Пловдив” намери теолозите Парашкева Татарлиева и Димитър Граматиков вкъщи, но не на бутилка марково питие, а пред учебниците. 76-годишната студентка от Пловдивския университет развива тема по църковно право, а с 11 години по-младият й колега е разтворил книгите по литургика. Колегите им ги поканили да празнуват заедно, но те предпочели да отбележат празника в домашна обстановка със семействата си. И двамата са четвърти курс теология в ПУ, при това отличници. В студентската книжка на Парашкева няма оценка, различна от 6. Димитър се кахъри, че успехът му е паднал от 5.50 на 5.11. Двамата са от втория випуск теолози на вуза и догодина им предстои да се дипломират.

„Добре че дойде стипендията, а с нея и още по-доброто настроение. Купихме си със съпруга ми по една паста, направих кафе и така празнуваме”, разказа Парашкева. Фамилията днес има двоен повод за почерпка – освен студентския празник, съпругът на 76-годишната бивша счетоводителка е рожденик и става на 81. Заедно с тях, макар и от дистанция, празнуват и децата им, които от дълги години живеят в Англия.  Парашкева говори чудесен английски и твърди, че познава Лондон толкова добре, колкото и Пловдив. На въпрос какви са намеренията й след като завърши, жената е лаконична: „Уча, за да поддържам паметта си свежа и да продължа да се образовам”.

„Много са ми болежките, краката напоследък съвсем ме изоставиха, не съм добре и със сърцето, така че ще си карам вкъщи на айрян”, смее се Димитър, който е навъртял десетки години стаж като инструменталчик в „Рекорд”. Теологията е третото му висше. Преди това е учил „Машиностроене и уредостроене” в бившия Технически колеж „Джон Атанасов”, след което записал икономика. Ако, живот и здраве, догодина се дипломира успешно, е мераклия да продължи да трупа студентски книжки. Идеята му е да учи история.

65-годишният мъж  е инвалид, затова е освободен от такса. Така че не е притеснен, че пенсията няма да му стига да си плаща обучението. Стипендията за отличен успех пък му осигурявала по-добър стандарт на живот.

„ Кой можеше да допусне, че днес ще се посветя на религията, след като някога научният комунизъм беше нашата „Отче наш”.  Нямам никакви проблеми със запомнянето на лекциите. За разлика от моите състуденти, които са все момчета от Семинарията и са по-начетени, аз взимам книги и учебници от библиотеката и пиша на ръка.  Понеже нямам компютър, развиването на въпроси с лист и химикал ми отнема много време. Напоследък ми е все по-трудно да ходя, но намирам сили и воля да отида на занятия и не си позволявам да отсъствам”, казва Димитър. Вече не можел да си позволи дори да повика на футболен мач, а камо ли да празнува с младите момчета студентския празник. Затова пък е винаги весел и пее на съпругата си:

Ти помниш ли месец септември,

Тогава аз заминах войник и свърши се вече животът.

И няма кой да ме милва, и няма кой да плаче за мен.

„Пожелавам на всички студенти да учат, докато са млади.  За 18 години студентстване научих, че все още нищо не знам и много книги още не съм прочел”, съветва теологът – дядо на петима внуци.