„Предстои да бъдат обявени резултатите от анализа, а проектите за промени ще минат първо през обществено обсъждане“, каза министърът на образованието проф. Сашо Пенов на кръгла маса за образованието
Ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците
У нас делът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в ЕС
Резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат обнародвани за обществено обсъждане. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов при откриването на кръгла маса на тема „Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество”. Във форума участваха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, университетски преподаватели, учители, представители на синдикалните и работодателските организации.
Министър Пенов отчете, че като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма. Дори по редица предмети, в т.ч. история и цивилизации, не се предлагат никакви промени. Прегледът показа, че се смесват учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание). Най-честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете и/или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно, без да се отчита, че увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване по друг и че средното училище няма за цел да представи цялото знание, както в университет, а само да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности, каза министърът. Той припомни, че в началото на тази година парламентът прие промени в Закона за предучилищното и училищното образование, като бяха допълнени целите, които образованието трябва да постига, а обхватът на безплатните учебници бе разширен от І до ХІІ клас включително.
„Трябва да поставим ясно въпроса дали образованието постига целите, които му бяха поставени с тези законови промени, а именно – „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност – и новото допълнение – българското национално самосъзнание“, обърна се министърът към участниците във форума.
Той съобщи, че през тази година се обсъжда предлагането на нови национални програми, насочени към „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание“. Такива са Национална програма „Неразказаните истории на българите“ и Национална програма „Български образователни маршрути“ (ученици ще посещават музеи, изложби, галерии), продължава и програмата „Роден език и култура зад граница“, както и за изучаване и съхраняване на традициите и историите на българската армия (съвместна между МОН и МО).
Изследванията показват, че у нас делът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в ЕС. Министър Пенов изрази притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците.
„Лично аз направих опит зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект CHAT GPТ, свързани с историята на България и произведения на български автори, а това може да направи и всеки ученик, който борави с интернет“, каза проф. Пенов. И допълни: възниква въпросът това ли е източникът на познание или учебникът.
Проф. Пенов посочи, че едновременно с въвеждането на STEM обучение, трябва да се осигурят средства и за качествено обучение и по предмети, свързани с хуманитарните науки, защото именно те създават спойката в обществото.
