Според Асоциацията на индустриалния капитал в България изплащането на допълни осигуровки върху възнаграждението ще намали желанието да се наемат ученици

Учениците, които са в дуална форма за обучение, да сключват трудови договори, а част от осигуровките им да бъде поета от работодателите, предложи МОН по време на Тристранния съвет за национално сътрудничество. На срещата бяха обсъдени подготвяните от образователното министерство промени в Закона за професионалното образование и обучение, които предвиждат създаване на регистър със защитените професии и нови текстове за по-широко въвеждане на дуалното образование.

Работодателите и синдикатите обаче се разминават в позицията си по тази идея. Според Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, по време на дуалното обучение се “губят материали, инструменти, работно време на майстора” и изплащането на допълни осигуровки върху възнаграждението ще намали интереса да се наемат ученици.

“От обучението чрез работа бизнесът не печели – той реално губи.  И ако трябва допълнително, неясно защо, да плащат 33% осигуровка върху възнаграждението на този обучаем, това доведе до нежелание за сключване на такива договори. От тези 33% засега са извадени само 8% – здравните осигуровки”, каза още Васил Велев. По думите му трудовите договори ограничават приложението на дуалното обучение и ще доведат до по-слаб ефект от него. Въпросните договори между ученици и работодатели можело да се уредят със специални текстове в Закона за професионалното образование и обучение и да става дума за договори за обучение чрез работа, а не за трудови.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепи другите работодателски организации, че договорите не трябва да са трудови.

Според синдикатите правата на учениците, които работят, трябва да бъдат гарантирани чрез трудови договори. Друг аргумент, който посочват, е  че това е начин за решаването на проблема с липсата на квалифицирана работна ръка.

Зам.-министърът на образованието и науката Таня Михайлова отбеляза, че в пилотните проекти за дуално обучение учениците не се явяват при работодателите и затова трябват трудови договори. „И в момента професионалните гимназии са задължени да осъществяват производствена практика в реална работа среда, там също има договор. Но, за съжаление, невинаги качеството на тази производствена практика е това, което ние бихме искали. Защото понякога ни се случва да отидем на работното място, където трябва да направим проверка, и учениците да ги няма – тоест няма механизъм, който да ги задължи, освен един договор между училището и предприятието”, каза Михайлова. Работодателските организации обаче контрираха, че ако предложението на МОН остане без промяна, пак няма да има ученици при работодателите, защото просто ще отказват да сключват трудови договори.

По време на дискусиите обаче се появиха въпросителни и по отношение на здравните осигуровки на учениците. От една страна те се плащат от държавата, защото децата са на възраст под 18 години, а от друга – от работодателите по силата на сключения трудов договор.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.