В началото на деня детето знае какво ще прави и само разпределя времето и задачите си, казва директорът на СУ „Св.Св. Кирил и Методий” Таня Николова, където започва пилотно обучение на първокласници по метода
Всеки ученик ще има индивидуален хартиен дневник, в който учителят ще пише всеки ден какво е работил и с какво се е справил
Първата у нас паралелка по метода на Монтесори в общинско училище ще стартира тази година на 15. септември. Първокласниците ще се обучават в пловдивското СУ „Св. Св.Кирил и Методий“, където вече има обучени преподаватели. Приемът ще е по общия ред на електронното класиране. Основен признак, по който ще се определят децата в Монтесори паралелката от 26 първолаци, е адресната регистрация.
Интервю с Таня Николова, директор
-По какво обучението в пилотния Монтесори клас ще се различава от това в традиционния?
-Разликата ще е основно в метода на преподаване. При традиционния формата на обучение е фронтална, преподава се еднакво на всички, без значение от индивидуалното ниво на отделното дете. Докато при Монтесори се отчитат възможностите на всеки ученик. За всeки има различни материали спрямо неговите възможности, така че да може да покрие заложеното. Част от децата, които постъпват в 1 клас, могат да четат, има и такива, които пък не познават буквите. На урока за буквата „а” например едно дете, което е по-напред, губи интерес да пише цяла страница, става му скучно. От друга страна, ученикът, който по-бавно се справя, се притеснява, че изостава. Монтесори методът позволява този с по-бавни темпове да получи допълнителни материали и да се чувства комфортно, да се упражнява до момента, в който реши, че е уверен и че може да мине стъпка напред. По-напредналият също ще пише буквата „а”, но в срички и думи. Учебното съдържание няма да бъде променено и целият материал ще бъде обхванат и преподаден.
-Какво е специфичното при преподаване на новия материал?
-Понеже се следва индивидуалният темп на детето, преподаването също е индивидуално. То е или в малки групи, или е на самото дете. Средата в класната стая е съвсем различна, организирана така, че да осигури лично пространство за всеки. Първокласниците ще работят по четирима на маса. Предвидени са и килимчета, както в детската градина. Какво показва опитът на Холандия, който с мои колеги наблюдавахме и който ще приложим и при нас. Сутрин на дъската са написани задачите, които детето трябва да усвои. Така в началото на деня то знае какво ще прави и само си разпределя времето и задачите. Учителят се явява наблюдател на този процес. Ще въведем правила, които дават свобода, но и я регулират. Всеки може сам да избере в какъв ред да изпълни възложеното, но в края на деня трябва да е направил всичко. В противен случай учителят остава да работи с него след определеното учебно време. Монтесори учи как да си взаимодействаме с другите и как да пазим личното си пространство. Всяко дете може да се усамоти със слушалки по време на час. Ако иска да се съсредоточи и да бъде само, просто си поставя слушалките и това е знак за останалите и за учителя, че не трябва да бъде смущавано. Монтесори учи и на работа в екип. Затова в часовете е предвидена и групова работа. Да не забравяме, че именно след 7-годишна възраст започва истинската социализация.
– Няма ли опасност детето със слушалките да се измъкне по този начин от някаква трудна ситуация, да „изкръшка”?
-Не, защото то знае, че трябва да свърши определените за деня задачи. Истинската свобода е да имаш право да направиш това, което искаш, но заедно с това и задължения, които непременно трябва да изпълниш. В Холандия детето притежава пълната свобода да се движи в класната стая, да влиза и излиза, когато си иска. Ако му се ходи до тоалетната, не иска специално разрешение от учителя. В класната стая има две патета – синьо и розово. Когато детето излиза, то е длъжно да спази правилото и да вземе патето, а щом се върне обратно, да го постави обратно на мястото. Патета са само две, т.е. реално не повече от две деца могат да отсъстват едновременно. И учителят винаги знае, че са момче и момиче. Децата обичат правилата. Наблюдавахме и друго – едно момиче влезе в началото на часа и докато другите решаваха задачи, то започна да си рисува картички за рожден ден. Аз и колегите ми останахме изумени, че учителката не му прави никаква забележка. Тя ни обясни, че момичето скоро имало рожден ден и си прави покани за партито. Следва резонният въпрос кога ще си реши задачите. Преподавателката каза: „Тя е силна със задачите, вероятно е преценила, че може да се справи за по-кратко време”. На детето му трябваха 10 минути да довърши поканите, след което отиде и ги раздаде на съучениците си. Някои й обърнаха внимание, имаше и такива, които не казаха нито дума и продължиха да си решават задачите. В класната стая има кът, в който задачите са решени. Когато е готово, всяко дете може да отиде и да си ги провери. Изборът е негов – дали ще си поправи грешката, ако открие такава, или ще се върне да ги пререши. След като се почувства сигурно да бъде проверено от учителя, то му дава тетрадката си.
-Възниква логичният въпрос няма ли да препише отговорите.
-Монтесори не е педагогика без преподавател. Вярно е, че ролята му е пасивна, но той е много активен наблюдател. Когато види, че детето е преписало, той е длъжен да му покаже, че това не е правилно. Може да му даде нови задачи, за да го провери. Методиката е така направена, че сама да се регулира.
-Как е обзаведена и оборудвана класната стая?
-Мебелите са само от естествен материал. Има кътове по математика, реч, предприемачество, творчество, информационни технологии. Предвиден е и кът за почивка с кухненски шкаф – там децата могат да оставят закуските, които си носят, да пият чай. В стаята ще има и лаптопи. Първокласниците ще получават задачи да търсят картинки или друга информация в мрежата. Идеята ни е технологиите да не са нещо забранено, те са средство за комуникация.
-Ще бъдат ли разрешени телефоните в такъв случай?
-С родителите ще обсъдим как да процедираме с телефоните. Заедно с тях ще съставяме правилата. Училището ще създаде рамката, но с родителите трябва да направим програмата за развитие на детето. Всеки ученик ще има индивидуален хартиен дневник, в който учителят ще пише всеки ден какво е работил и с какво се е справил. Няма да се налага да пише домашни вкъщи, които родителят да проверява. Правим опитно поле в двора, където се изнася предприемачеството, а от втори клас и часовете по околен свят. Имаме изградена класна стая на открито, което е предимство. Ще оборудваме и природо-исторически кабинет, като експонатите в него ще бъдат подреждани от децата. Така заместваме предметите „Човекът и природата“ и „Човекът и обществото“. Пред класната стая ще има шкафче за всяко дете, където да оставя учебниците си. Тежките раници и учебни помагала и пособия ще стоят в училище, където детето ще прекарва времето от 8.30 до 16.30 часа.
