Елитните училища пак ощетени, в професионалните дават пари и за четворка
Деляна ЛУКОВА
Много шестици, ниски стипендии. Това е равносметката за месечните бонуси по успех и през първия срок на новата учебна година. Въпреки шумното недоволство и жалбите на родители и директори от Пловдив и други региони на страната до МОН и Комисията за защита от дискриминация, постановление 33 на Министерски съвет не бе отменено. Така че парите се разпределят на калпак между училищата. Най-ощетени се оказват децата от школата, където отличните оценки се защитават доста по-трудно. В същото време в професионалните гимназии пари за успех взимат ученици, които едва са хванали четворка. Малка утеха са допълнителните бонуси, които училищата с най-високи резултати от матурите получиха през лятото и които сега ще бъдат добавени към парите за стипендиите. На Пловдив се паднаха 136 лева, като най-много – по 27 000, взеха Английската и Математическата гимназии, следвани от Руската, Френската, Търговската и Хуманитарната.
Максималната стипендия в Математическата гимназия е 30 лева и тя се дава на учениците с успех 6.00 от предходната учебна година. Пълните отличници са общо 72 души. 128 са учениците с успех от 5.99 до 5.75 и те ще получават по 25 лева. С четири лева по-малко ще взимат отличниците с резултат между 5.74 и 5.50, които са общо 119. На 17 деца без родители и на още 59 с нисък семеен доход ще се дават по 30 лева.
Училищното настоятелство на Математическата гимназия праща няколко писма до МОН и до Народно събрание, в което настоява държавата да отпуска средства не на брой ученици, а на брой отличници, но промяна до момента няма. Всяко училище има право да увеличи размера на стипендиите по вътрешните правила, които въведе, но това означава да дофинансира със средства от делегирания бюджет.
Директорът Ивайло Старибратов е призовал колегите си да бъдат по-взискателни при оценяването, за да няма съмнение, че изкуствено се помпат резултатите. Според него обаче доказателство за това, че бележките са обективни са високите постижения от външното оценяване и зрелостните изпити, както и от безбройните победители на национални и международни състезания и олимпиади на мегейците.
Училищата с повече отлични ученици са поставени в неизгодна ситуация, защото трябва да избират между това да възнаградят с малки стипендии всички с отличен успех или да увеличат бонуса за най-добрите, но да оставят без награда някой от долната част в скалата на отличните резултати.
В ЕГ “Пловдив” също дават по 30 лева на пълните отличници и за социална стипендия. На всяка родителска среща сепоставял въпросът за несправедливото отношение към децата, които най-трудно защитават отличните си резултати, но засега промяна няма.
Колкото по-малко са отличниците, толкова критериите за стипендия падат надолу, тъй като сумите се получават целево и трябва да бъдат изразходени по това перо. Така в някои СОУ-та и професионални гимназии ученици с четворки се сдобиват със стипендия, при това сумите били до два пъти по-високи от тези в елитните гимназии. В някои техникуми стигат и 50 лева.
Не е реално в нарочените за елитни гимназии да има толкова отличници. При нас оценките са много по-обективни и петицата наистина е петица, коментират директори на професионални гимназии. Като произвеждат напомпани отличници, естествено е да взимат и по-малко пари, добавят те. Първостепенният разпоредител може да разпредели не по-малко от 95 на сто от получените средства за учениците в държавно или общинско училище между училищата, пропорционално на броя на учениците. Оставащите до 5% могат да се дадат за образователни резултати.
