Близнаците историци Румен и Росен Иванови планират серия книги „Голямата Османска държава”

Румен е приет за докторант в Тракийския университет в Одрин, Росен търси средства, за да завърши магистратурата си в ПУ

В книгата му, която предстои да излезе от печат след броени седмици, са преведени и анализирани 52 надгробни паметника от различни некрополи на Пловдив. Най-ранният е от 1499 година, а най-късният – от 1886 г. Паметниците са на различни личности от османското съсловие на града – бейлербей на Румелия, санджак бейове, паши, кадии, писари, имами, еничари, както и на християни, новоприели исляма.

Проучването „Епиграфските паметници от османските некрополи на Пловдив” е на младия историк и археолог Румен Иванов. Някои от регистрираните паметници са единствените по рода си на територията на България. След като завършва бакалавърска и магистърска степен в Пловдивския университет, амбициозният младеж наесен заминава за Одрин, за да кара докторантура в Тракийския университет. По финансови причини обаче брат му Росен не може да довърши образованието си и е прекъснал, докато събере средства за магистратура. Без магистърска степен той не може да упражнява професията на археолог у нас.

Братята близнаци Румен и Росен Иванови от първомайското село Искра са повече от популярни, а и имената им се въртят в общественото пространство от десетилетие. Още като ученици те се погрижиха за възстановяването на музейната сбирка в Искра и се включваха в редица археологически експедиции. Братята бяха важна част от екипа на пловдивския археолог доц. Иван Джамбов, а сега участват в разкопките на Небет тепе и на редица други важни обекти.

„Епиграфският материал от некрополите на Пловдив показва многообразието в обществената йерархия, която настъпва през XVII–XIX в. В епитафиите се споменават граждански звания, постове, военни чинове, религиозни санове и степени, които хвърлят светлина върху социалния състав на населението на Филибе”, обяснява Румен и добавя, че информацията за некрополите на Пловдив е оскъдна, а изследвания на тази тема липсват.

Първите сведения за османските епиграфски паметници са от известния османски пътешественик Евлия Челеби, който посетил града през 1661 година.

Проучен некропол чрез археологически разкопки няма, а във фондовете на музеите в Пловдив се съхраняват единични надгробни паметници: два в Регионален археологически музей и два в Историческия, уточнява  археологът.

Най-ранният известен османски некропол е бил разположен северно от река Марица, източно от Каршъ яка (Кършиака; отсрещния бряг), извън територията на османския град. От него е известен най-ранния надгробен паметник от 1453 г.

От некропола на Имарет джамия произхождат надгробни паметници на дервиши от ордена на Мевляна и един шейх от ордена Кадири от 18-19 век.

Близнаците историци Румен и Росен Иванови планират серия книги под обединяващото заглавие „Голямата Османска държава”. Това е официалното име на империята, с което тя фигурира във всички държавни документи до създаването на Република Турция. Като първа книга от тази поредица е вече издадената „Любовта и сексът в Османската империя”. Следващото им изследване е „Ранна османска архитектура 14-15. век”, а трета ще бъде за османската музика.

За двамата братя археологията отдавна е начин на живот.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук