dav

Танцьорите си дават среща в Пловдив за въздействащото представление, което ще се играе на стълбите на Водната каскада

Младежи от три държави си дават среща в Пловдив за спектакъл от Есенния международен фестивал “Сцена на кръстопът”. Таланти от България, Германия и Франция ще танцуват на 7 септември от 21 часа на стълбите на Водната каскада. Представлението е част от съпътстващата програма на театралния форум. „Кръстопът на живота” разказва история за хората, пречките, изборите, пред които сме изправени, за смелостта, която трябва да намерим дълбоко в себе си. Вдъхновен от темата за приемането, проектът обединява артисти от различни държави, които обменят опит и творят заедно. Пловдивчани и гостите на града ще видят изпълнението на X-energy crew (Bulgaria) Euroculture (France) Combo nation (Germany).

В рамките на театралния форум ще бъдат представени книгите „Театрална география, история, личности” на Стефан Янков, „Комедиите на Шекспир между Ерос и Танатос” от д-р Петър Кауков, „Театралният път на режисьора Слави Шкаров” от Йордан Георгиев и книгата „Аз| Остава” за група “Остава”. Пулбликата ще види и селекция от най-добрите сценични плакати на Радослава Боор със заглавие „Плакатът: Радост&Слава”.

Тазгодишното издание на „Сцена на кръстопът” започва на 11 септември с премиерата на „По-полека” на Пловдивския театър. До 21 септември, когато е закриването на фестивала, почитателите на Мелпомена ще видят най-доброто от националната театрална сцена.

Форум тази година е под мотото „Театъра: невъзможното”. Традиционно, драматургът Елин Рахнев анонсира темата на фестивала, а ето част от тазгодишното му послание: “Невъзможното е порив, който винаги си носил някъде около
сърдечната си клапа, заровен в епикризата на мечтата си, някъде встрани от сезоните, годините, изобщо от времето. То е сън, препълнен с отворени очи, еделвайс в пустиня, многоточие в точката, логорея на мълчанието. Онази версия на всички твои версии, която винаги си искал, или контраверсия на цялостното ти присъствие тук. Невъзможното е бряг от ветрове, прилив от пеперуди, чига от луна, тишина от рапсодии. То е всичко онова, което гониш, искаш, търсиш, или единственото огледало за утопии, в което все някога ще се огледаш, все някога ще разбереш кой си. То е
приливът на очите ти, менделеевата таблица на сълзата ти, процепът, през който гледаш личните си копнежи, страдания, печал. Защото всички ние сме родени за невъзможното, защото то е в нас, след нас, в стъпките ни, в прелетите ни, в погледа ни, в поречията и подножията ни, някъде навътре във вените ни, след кръвта, след паметта
ни. Всъщност всички ние сме невъзможни без невъзможното. Или то е всичко онова, което ни прави единствени”…