Мия от Руската показа авторски плакати в Окаяма

10-класничката обмени опит с ученици от 10 училища, асоциирани към ЮНЕСКО. Научи се да прави оригами, облече кимоно, пробва влакчето на ужасите и скочи с бънджи

Какво е да се озовеш в Япония, когато си едва на 16. И то като част от група за образователен и културен обмен. Шансът да посети Окаяма се усмихна на 10-класничката от ЕГ „Иван Вазов” Мия Димитрова. Момичето от паралелка с испански език взе участие в международна програма за споделяне на опит и добри практики между мрежите на асоциираните към ЮНЕСКО училища в България и Окаяма. Заедно с Александър Куртев от Националното училище за танцово изкуство в столицата, Гергана Москова от 138 СОУ – София, Християна Даскалова от Национална гимназия по пластично изкуство и дизайн – Казанлък, тя бе сред избраните да представят родните училища членове на мрежата.

Мия посещава ателието по творческо писане към ЕГ „Иван Вазов“ вече втора година. Член е на Училищния библиотечен съвет. Обича да рисува. Участвала е в Международната награда на херцога на Единбург  – програма за личностно развитие на млади хора, и й предстои да придобие ниво Бронз на наградата.

• Мия, вероятно се връщаш с толкова богати впечатления, които ще оставят отпечатък за дълго. Как избраха именно теб да представяш Пловдив?

• Четиримата участници бяхме избрани от МОН. Първоначалната селекция бе направена в училище на базата на успех, участие в извънкласни дейности, членство в различни организации и инициативи. За участието ми в обмена в Окаяма изготвих два авторски плаката, свързани със 17-те глобални цели за развитие. Единият от плакатите бе комикс, с който взех участие в конкурса на УНИЦЕФ „Climate! Comic! Contest!”. Още първата ни среща бе впечатляваща, защото бе с кмета на Окаяма и представители на Отдела за насърчаване на образованието за устойчиво развитие. От кметството ми подариха ръчно изработено ветрило, клечки за хранене с моето име, гравирано на тях, две играчки – Микоро и Хакуру, които са символи на Окаяма. Подаръците, които аз занесох, също много се харесаха. Заложих на традиционно българското – сувенири с розова вода. Домакините бяха изключително приветливи и положиха максимални усилия да се чувстваме възможно най-добре. Освен определеното по програма време, някои от учениците пожелаха и след това да са заедно с нас и така успяхме да посетим много местни забележителности. Заведоха ни в увеселителен парк, където се качих на Виенско колело, влакче на ужасите и скочих с бънджи.

• В какво се състоеше същинската част на обмена?

• Пред 150 ученици от 10 училища в Окаяма презентирахме дейностите на българските училища, свързани с целите на ЮНЕСКО, и дискутирахме нови идеи. Като представител на „ЕГ Иван Вазов”, асоцииран член от 1971 година, като жител на Пловдив, който е побратимен град с Окаяма от 20 години, и като ученик в първия български град, който се присъедини към Глобалната мрежа на учещите градове на ЮНЕСКО през 2016 година, за мен бе лично предизвикателство да се представя на ниво. Незабравимо изживяване, свързано с опознаване на нова култура, срещи с интересни хора и места.

• Как намираш тамошните училища, които вероятно сте посетили, какво е различното в организацията и начина, по който се провежда обучението?

• Програмата включваше посещение в Ichinomiya High School, където ни показаха чаена церемония и взехме участие в тренировка по кендо. Чаената церемония е избираем предмет, а тренировките по кендо са задължителни за всички ученици. Училището има статут на Super Science High School (SSH) – награда, връчвана от японското Министерство на образованието, културата, спорта, науката и технологиите (MEXT), в средните училища, които дават приоритет на технологии и математика. Посетихме и частното училище Okayama Gakugeikan High School, където бяхме посрещнати от ученици от клуба по английски, които предварително се бяха свързали с мен. Всеки от нас се представи пред класа, а след това и те разказаха за училището си. Последва игра за „разчупване на леда“ и дискусия на тема „Бежанци”. Облякоха ни в юката (неофициално кимоно), показаха ни калиграфия и как да правим оригами. Първото училище бе доста по-традиционно, докато атмосферата в Gakugeikan High School има допирни точки с американския тип на обучение, което прави децата доста по-освободени. Учениците от двете училища активно участват в събития, организирани от мрежата на ЮНЕСКО. В Ichinomiya High School е учреден комитет на ЮНЕСКО към Ученическия съвет. Училищата-членове на мрежата в Окаяма са подписали Декларация за насърчаване на образованието за устойчиво развитие. През 2016 година  Окаяма се присъединява към UNESCO Global Network of Learning Cities, като по този начин поставя образованието за устойчиво развитие в центъра на своите инициативи. Към община Окаяма през 2005 година е създаден такъв отдел, който координира дейността, свързана с устойчивото развитие в региона. Участвахме и в среща, на която взеха участие между 170 и 200 ученици от училища, асоциирани към мрежата на ЮНЕСКО от Окаяма. След официалното откриване Ichinomiya High School имаха презентация за участието на техен ученик в учебно пътуване в Камбоджа. Клубът ЮНЕСКО към училището е основан през 2010 година и неговите основни дейности включват обучение за честна търговия и продажба на продукти. Всеки от четиримата български участници представи своето училище, а ученици от 10 училища от Окаяма ни презентираха техните.

• Извън официалната програма какви интересни места успя да посетиш?

• Освен, че видях демонстрация на традиционни японски барабани – тайко, разгледах различни местни забележителности, сред които градини Коракуен, дворец Окаяма, храм Кибитсу.