„Нека за миг си затворим очите и да си представим света без писменост – няма да има текстове, литература, наука, история, държавност“. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Сергей Игнатов по време на Международния форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“.
Събитието се организира от държавния глава и е под егидата на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Българската православна църква. В тазгодишния форум участват учени от Българската академия на науките и от български университети, както и авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария, Казахстан, Китай. Темите на докладите засягат азбучните войни в славянския свят, езика на медиите, цифровизацията на старопечатните издания през XXI век. В конференцията се включиха и двама дванадесетокласници от Националната гимназия за древни езици и култури, които представиха своите виждания за кирилицата и изкуствения интелект. Форумът разширява географския обхват на дебатите с проучвания за кирилицата в Китай и за съвременната кирилска писменост сред тюркоезични народи.
„Ние сме сред малкото народи, създали своя писменост – тя е уникална“, каза проф. Игнатов и припомни делото на светите братя Кирил и Методий: „Те ни даряват глаголицата, а след това се прави значителна крачка към осмислянето на света около нас – създава се кирилицата“. По думите на министъра появата на кирилицата поставя основите на културно и духовно единство, защото с нейното утвърждаване се изгражда мост между тогавашната държава и наследството на предходните цивилизации.
Проф. Сергей Игнатов подчерта и широкото разпространение на кирилицата: „С тази писменост се свързваме с цялата предшестваща човешка история и я пренасяме до огромна част от тогавашния свят, чак до Владивосток.“
По думите му днес кирилицата продължава да бъде жива като „културен код“. „Това е най-големият ни принос и най-голямото ни задължение – да продължим това дело“, подчерта още той и изрази признателност към съвременните будители, благодарение на които днес активно присъстваме в дигиталното пространство с кирилицата.
През тази учебна година със съдействието на МОН бяха направени важни стъпки както за възстановяване на институционалното присъствие на българистиката в Съединените щати, така и за разширяването ѝ в региона на Западните Балкани. Бяха открити два нови лектората по българистика – в Университета на Илинойс в САЩ и в Прищинския университет в Република Косово. През настоящата учебна година, наред с традиционните ни позиции в Будапеща и Сегед, за първи път бяха командировани българисти и в училище в град Шармелек, Унгария, където живее българска общност.
В изказването си пред участниците и гостите на форума президентът Илияна Йотова подчерта значението на думите и словото. „Думите, които изричаме, чертаят пътя ни един към друг, с тях общуваме, те формират света и мирогледа ни и чрез тях обичаме и враждуваме. С писаното слово човечеството не забравя своето минало и рисува бъдещето си. Едни и същи думи ни служат още от изворите на нашата държавност, та до днес, когато пак с вездесъщите думи разговаряме с изкуствения интелект“, допълни държавният глава.
Две изложби – Авторска екранна визия за духовното наследство в „Родината на кирилицата“ и фотоколекция за престижната световна сцена на Националния дворец на културата, който тази година чества 45-годишнина, съпътстваха първия ден на международния форум, който се състоя в зала 6 на НДК.
