С приемането на еврото България приключва процеса на евроинтеграцията си, а ползите за държавата ни ще бъдат дългосрочни, каза днес във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него преходът всъщност ще бъде минимален, тъй като страната ни от 28 години е във валутен борд и на практика се е отказала от самостоятелна парична политика.
Министърът посочи, че не очаква приемането на еврото да доведе до някакви сътресения в системата на образованието, която догодина ще има първия си бюджет в новата валута. Той изрази съжаление, че информационната среда у нас, и особено социалните мрежи, позволяват да се експонират фалшиви новини и да се правят спекулации и подчерта, че е направен опит да се свърже и увеличението на таксите за платено обучение в университетите с приемането на еврото.
Министърът на образованието и науката, заедно с ректорите на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров и на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров, откри днес в крайморския град конференция за перспективите пред страната ни след приемането на еврото. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ.
Проф. Станимиров подчерта, че почти всички обществени дискусии за и против смяната на лева с общоевропейската валута представят тезите в една плоскост без опит да се види цялата картина. Той припомни повишаването както на доходите, така и на цените, като последните вече са близки, а някои и надминават тези в еврозоната. Загубата на конкурентоспособност поради тези причини е възможен сценарий, но подобно предположение не трябва да се възприема като чиста монета, защото повишаването на цените може да стимулира активността на бизнеса и стремежа му към по-висока ефективност, посочи ректорът. Той подчерта, че в страната ни са проведени редица структурни реформи, които компенсират и дори надхвърлят ефектите от потенциалното намаляване на конкурентоспособността.
Дали влизането ни в еврозоната ще бъде с положителен знак, зависи от нас, както и от редица макроикономически и геополитически тенденции, допълни Станимиров. Според него първият позитивен ефект от тази стъпка вече е факт и България е с повишен кредитен рейтинг. Според Станимиров посоката на развитие на страната ще зависи от следващите действия – къде ще се инвестират средства, с какви технологии ще се работи, колко енергия ще се произвежда. Предстоят ни реформи от трето поколение, свързани с противодействие на корупцията, подобряване на образованието, обновяване на инфраструктурата, оптимизиране работата на институциите, подчерта Станимиров. По думите му този комплекс от действия трябва да ни направи по-подготвени за предизвикателствата на бъдещето в области като демографията, технологиите, климатичните промени.
Доц. д-р Янко Христозов от УНСС представи анализ на инфлационните процеси в страни от Еврозоната. Той показа, че инфлацията в страните от Източна Европа, които въведоха еврото през последните 15 години – като Словакия, Естония, Хърватия – е сходна, дори по-ниска от тази в България през същия период. Освен това, от създаването на единната валута инфлацията в Еврозоната е устойчиво по-ниска от тази в нашата страна.
Доц. д-р Калоян Колев от Икономическия университет – Варна, коментира част от митовете, свързани с еврото, а гл. ас. д-р Атанас Камеларов представи изследване за мястото и стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията.
Димитър Чобанов от УНСС представи изводи от докладите за конвергенцията на Европейската комисия и Европейската централна банка, а Велин Пеев, държавен експерт в дирекция “Европейски въпроси и политики” в Министерството на финансите, разясни как функционира Европейският механизъм за стабилност.
