Всички герои от книгата може да видиш и днес, ако се загледаш в хората, казва авторът на романа с няколко международни награди
След повече от три години активна работа по „Възвишение“, снимки на над 50 локации из цяла България и почти едногодишна постпродукция, филмът по едноименния роман на Милен Русков вече е на голям екран. Преди да тръгне официално по кината, той бе показан предпремиерно в няколко града, включително и Пловдив. „Възвишение“ разказва за обира в Арабаконак през 1872 година през погледа на Гичо и Асенчо, които непосредствено след участието си в него са натоварени с важна мисия от Димитър Общи – лично да предадат писмо на Левски. Издирването на Апостола се превръща в трагикомично приключение, а революционният им ентусиазъм постепенно е изместен от разочарование и огорчение.
„Надявам се филмът истински да ви разсмее. Неговата съдба започва оттук нататък”, обърна се към зрителите преди прожекцията авторът на сценария и режисьор Виктор Божинов. А на финала получи бурни аплодисменти. Наред с актьорите, дошли за пловдивската прожекция, които раздаваха автографи на въодушевените зрители.
Диалозите са дело на Милен Русков, който снощи бе сред публиката на предпремиерата. Ето какво сподели на финала:
-Видяхте ли основното послание от книгата и във филма?
-Филмът има същото послание, каквото има и книгата, предадено със средствата на киноизкуството, разбира се. Смятам филма за много добър и в този смисъл той надмина очакванията ми.
-Има ли нещо, което лентата пропуска от книгата, което остава недоизказано?
-Той трябва да пропусне девет десети от книгата, за да стане филм. Защото книгата е много дълга, твърде усукана, преплитат се сюжетни линии. Всичко това трябва да се изправи, за да се събере в два часа. Виктор Божинов го направи в два часа и половина. Естествено, че много неща липсват, но това става при всяко филмиране на книга. Така и трябва да се прави. Ако в един филм се опитате да вкарате всичко от книгата, то ще стане такъв буламач…Да не говорим, че ще бъде дълго и негледаемо. Киното трябва да съкращава – така е правилно и необходимо. Най-интересната разлика между литературата и киното е в това как една и съща история може да бъде разказана по съвсем друг начин. Да не говорим колко различни могат да бъдат изразните средства, които режисьорът ползва. Харесвам начина, който Виктор е избрал.
-И във филма разказът се води от първо лице, това хареса ли ви?
-Цялата история е разказана много лично, интимно. Неслучайно главният герой разказва. Така и трябва да бъде. Цялата драма на Българското възраждане може да бъде разказана през конкретен опит и през нечия определена гледна точка. Това не е историческа книга, идеята е да се хване духът на времето. Затова е добре да се разказва субективно. В същото време тази история е и много обективна.
-Има ли съвременни препратки? Дали след филма ще бъдем с една идея по-близо до отговора на въпроса защо все не ни се получава на нас, българите?
-Има много паралели със съвремеността. Образите днес са същите като тогава. Всички герои от книгата може да видиш и тук и сега, ако се загледаш в хората. Стига да ги познаваш добре. Харектерите са същите, мястото е същото.
