Размерът на трудовото възнаграждение е важен мотив за академичното израстване, сочи анализ на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ
Средните брутни работни заплати в държавните висши училища са с 50% по-високи спрямо средното месечно възнаграждение за областта, в която се намират. Това показва изследване на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ, което анализира 33 държавни вуза. Изводът е, че размерът на основното трудово възнаграждение се явява важен мотивиращ или демотивиращ фактор за академично израстване и отдаденост на наетите в системата. В голяма част от университетите размерът на основното трудово възнаграждение е по-скоро придобивка за престиж на фона на високата експертност и познания на академичния състав. От друга страна съществен проблем се наблюдава в размера на основните трудови възнаграждения за непреподавателския състав, които се доближават до минималната работна заплата за страната.
Най-висока средна заплата от пловдивските висши училища постига Медицинският университет – 1585 при 4900 студенти. МУ-Пловдив принадлежи към групата висши училища, при която съотношението между броя на студентите към броя на наетите на основен трудов договор е най-голямо -10,62. Няма данни за размера на допълнителните трудови възнаграждения.
Със средна брутна работна заплата 1533 лева на второ място по доходи на преподавателите се нарежда Пловдивският университет, който е и с най-много студенти – 14 090. По броя на обучаваните ПУ се нарежда на трето място в страната, след Софийския университет и УНСС. 550 лева се дава за носителите на научна степен „доктор на науките”.
1299 лева е средната брутна работна заплата на Аграрния университет, където студентите са общо 2387. 600 лева е сумата за „доктор на науките”.
На четвърта позиция е Университетът по хранителни технологии със 1136 лева при общ брой студенти 2888. 400 лева се получават допълнително за „доктор на науките”.
Най-ниско е средното възнаграждение в АМТИИ – 1118 лева при 7000 студенти.
Филиалът на Техническия в Пловдив влиза в състава на университета майка в София. Така че средната заплата там е 1414 лева. Сумата за „доктор на науките” е 400 лева.
Около 2/3 от държавните висши училища у нас плащат допълнителни възнаграждения за придобита степен образователно-научна степен „Доктор“ около средното за бранша – 262.50 лева. 1/3 плащат близки до средния размер на допълнителното трудово възнаграждение за бранша – 484 лева.
Въз основа на групирането на университетите по брой студенти, брой преподаватели и средната заплата, се формират четири основни типа висши училища: Тип А – относително малък брой преподаватели, обучаващи голям брой студенти при високо заплащане (УНСС, ПУ, ЮЗУ и ИУ–Варна); Тип Б – голям брой студенти, обучавани от голям брой преподаватели с относително ниско заплащане (СУ, ТУ-София); Тип В – малък брой студенти, обучавани от малък брой преподаватели при високо ниво на заплащане (Медицинските университети); Тип Г – малък брой студенти, обучавани от малък брой преподаватели при относително средно ниво на заплащане (АМТИИ, АУ).
ПУ е с най-високо съотношение между броя на студентите спрямо наетите на основен трудов договор. Заплащането на труда е значително по-високо от средните заплати в района – 907 лева. Допълнителните трудови възнаграждения са балансирани и варират около средните за групите.
ТУ-София се отличава с най-високи допълнителни трудови възнаграждения за „прослужено време” в групата на техническите вузове, но с по-ниски от средните допълнителни възнаграждения. Средното възнаграждение на работещите в ТУ-София е по-ниско от това за региона.
В УХТ допълнителните трудови възнаграждения са драстично под средните за групите.
Според изследването броят на обучаващите във висшите училища не оказва влияние върху доходите на работещите, независимо от коментарите, че повече студенти носят повече средства.
Анализирайки броя на научно-преподавателския състав и съотношението им спрямо обучаващите се, както и обединяването на студентите в потоци по дисциплини – основополагащи за специалностите в съответните професионални направления, ще доведе значително до увеличаване на доходите.
Според изследваните данни седем са водещите държавни висши училища, определени като предсказуеми институции – програмно ориентирани, с добро управление и добри практики. Пловдивски университет, Университет за национално и световно стопанство, Стопанска академия – Свищов; Икономически университет – Варна, Аграрен университет, Медицински университет – Варна, Национална художествена академия.
