Четири отбора от ОУ „Яне Сандански” търсиха и решаваха скрити под пейките и в храстите задачи
В интригуващо състезание по математическо ориентиране участваха днес ученици от ОУ „Яне Сандански”, които се справиха отлично, при това без каквито и да било помощни материали от рода на формули и таблици. Разделени в сборни отбори, участниците от четвъртите и седмите класове имаха за задача да минат през пет поста в парк „Белите брези”, на които да правят изчисления и да търсят верните отговори на геометрични и логически задачи. Постовете бяха на различни места в парка – под пейките, в храстите или край цветните алеи. След като решат задачите за 4 и за 7 клас, децата събират отговорите, а сборът е броят на крачките, които трябва да извървят до следващия пост. На листчетата с условията има стрелка, която указва посоката. Ако задачата не е вярна, участниците няма да извървят правилния брой крачки, за да се справят с поредното предизвикателство.
„Идеята е да покажем, че математиката е не само в училище, а навсякъде около нас. Че може да бъде занимателна и без нея не можем”, обясниха преподавателите и основни двигатели на инициативата Валя Рашева и Маргарита Станкева. В отборите неслучайно влизат четвъртокласници и седмокласници, които се готвят за национално външно оценяване.
Въпреки почивния ден, отсъстващи нямаше, а родителите дойдоха за подкрепа. Никой от възрастните обаче не се осмели да подсказва, тъй като малцина могат да се справят с нелеките задачи. 30 минути бяха нужни на първия отбор, за да стигне до финала, където чакаше жури, начело с директора Маргарита Бозова. Комисията отчете както верните отговори, така и времето.
Докато подреждаха класирането, поздрав към състезателите отправи Весела Маринова от 4 д клас, която прочете своята „Приказка за доброто”. Съчинението в рими й осигурило участие на финала на Конференцията по гражданско образование, която ще се състои на 5 и 6 май.
Ето и приказката:
Не в далечни времена, не в приказна страна таз история се случи и на нещо ни научи. За доброто тя разказва и нагледно го показва: Имаме в класа дете, което не умее да ходи добре. Беше с шини на краката и от него бягаха децата. Сам-самичко го оставяхме и без него ний се забавлявахме. По стълбите не можеше с нас да слиза, не можеше и заедно с всички да излиза. Веднъж решихме ний обаче, че то не бива повече да плаче, задето тъй самотно си стоеше, отгоре гледаше ни и тъжеше. Че нещастно е, ни става ясно и в тоя миг и в тоя миг се споразумяхме безгласно на помощ да се притечем и не крака – крила да му дадем. И вместо да играем на игри, заехме се да съберем пари. Участваха деца, родители, на помощ идваха приятели, учители. И рамо до рамо, ръка за ръка, сбъднахме привидно невъзможна мечта – щом сили ний обединихме, за нашата приятелка пари осигурихме. Получи тъй възможността по рампа да се движи тя. И вместо само да мечтае, да може с всички да играе, да расне силна и красива, да бъде винаги щастлива, да знае, че макар да е различна, приятелка за всички ни е тя отлична. Така самите ние пък разбрахме, че заедно сме силни и добри и че когато сме задружни, способни сме да сбъдваме мечти.
