Легендарната граматика на светилата в българското езикознание проф. Любомир Андрейчин, проф. Константин Попов и проф. Стоян И. Стоянов пуска на пазара издателство „Просвета“
„Граматика на българския език” излиза през 1977 година. Основен неин адресат тогава са били лекторатите по български език в чужбина. В настоящото нейно издание съдържанието е осъвременено и приведено в съответствие с Официалния правописен речник на българския език (2012 г.) и с тритомното издание на БАН „Граматика на съвременния български книжовен език“ (1983 г.).
Методът на изложение в новото издание е описателен, като само на някои места, където е било особено наложително за по-пълното изясняване на дадени факти и явления, са правени съпоставки с по-стари състояния от развоя на българския език. Където е необходимо, се правят съпоставки с други езици – славянски и неславянски. Илюстративният материал е от различни източници, но преди всичко от българската художествена литература.
Освен да се запознае с основните граматически правила и норми, за читателя ще бъде интересно да научи и множество интересни и не толкова популярни факти от историята и развитието на старобългарския и новобългарския книжовен език.
Ето няколко интересни факта:
През втората половина на ІХ в. (863 г.) двамата братя Константин (Кирил) и Методий създават азбука според звуковата система на славянската реч и превеждат някои книги за черковна употреба от гръцки (византийски) на славянски. Следователно годината 863-та трябва да се смята за начало на историята на българския книжовен език.
…
Българският език е развил някои особени, присъщи само на него черти, които го отличават от всички останали славянски езици. Само в българския език на мястото на праславянските звукови съчетания *tj и *dj се явяват щ (= шт) и жд. По този фонетичен белег именно българският език се отличава от всички останали славянски езици и заема свое особено място сред тях.
…
Историята на българския език се дели на три периода: старобългарски период (от ІХ до ХІ в.), среднобългарски период (от ХІІ до ХV в.) и новобългарски период (от ХV в. насам).
…
Пръв български книжовник, който смело и с напълно ясно съзнание въвежда в своята книжовна практика живата българска народна реч, е Петър Берон. През 1824 г. той напечатва в Брашов (Румъния) своята малка книжка (учебник с енциклопедическо съдържание), наречена от народа „Рибен буквар“, понеже на задната корица има изобразен делфин, смятан от читателите за риба.
…
Повечето от напечатаните преди и след Освобождението наши граматики са били предназначени да служат като учебници в различните видове и степени училища. Оттук произлиза и обстоятелството, че написването на много от тях е било обусловено от съответни програми. Сравнително малко са онези, които са писани по-свободно, имали са по-широки задачи и не са били предназначени да служат като учебници.
