Легендарната граматика на светилата в българското езикознание проф. Любомир Андрейчин, проф. Константин Попов и проф. Стоян И. Стоянов пуска на пазара издателство „Просвета“

„Граматика на българския език” излиза през 1977 година. Основен неин адресат тогава са били лекторатите по български език в чужбина. В настоящото нейно издание съдържанието е осъвременено и приведено в съответствие с Официалния правописен речник на българския език (2012 г.) и с тритомното издание на БАН „Граматика на съвременния български книжовен език“ (1983 г.).

Методът на изложение в новото издание е описателен, като само на някои места, където е било особено наложително за по-пълното изясняване на дадени факти и явления, са правени съпоставки с по-стари състояния от развоя на българския език. Където е необходимо, се правят съпоставки с други езици – славянски и неславянски. Илюстративният материал е от различни източници, но преди всичко от българската художествена литература.

Освен да се запознае с основните граматически правила и норми, за читателя ще бъде интересно да научи и множество интересни и не толкова популярни факти от историята и развитието на старобългарския и новобългарския книжовен език.

Ето няколко интересни факта:

През втората половина на ІХ в. (863 г.) двамата братя Константин (Кирил) и Методий създават азбука според звуковата система на славянската реч и превеждат някои книги за черковна употреба от гръцки (византийски) на славянски. Следователно годината 863-та трябва да се смята за начало на историята на българския книжовен език.

Българският език е развил някои особени, присъщи само на него черти, които го отличават от всички останали славянски езици. Само в българския език на мястото на праславянските звукови съчетания *tj и *dj се явяват щ (= шт) и жд. По този фонетичен белег именно българският език се отличава от всички останали славянски езици и заема свое особено място сред тях.

Историята на българския език се дели на три периода: старобългарски период (от ІХ до ХІ в.), среднобългарски период (от ХІІ до ХV в.) и новобългарски период (от ХV в. насам).

Пръв български книжовник, който смело и с напълно ясно съзнание въвежда в своята книжовна практика живата българска народна реч, е Петър Берон. През 1824 г. той напечатва в Брашов (Румъния) своята малка книжка (учебник с енциклопедическо съдържание), наречена от народа „Рибен буквар“, понеже на задната корица има изобразен делфин, смятан от читателите за риба.

Повечето от напечатаните преди и след Освобождението наши граматики са били предназначени да служат като учебници в различните видове и степени училища. Оттук произлиза и обстоятелството, че написването на много от тях е било обусловено от съответни програми. Сравнително малко са онези, които са писани по-свободно, имали са по-широки задачи и не са били предназначени да служат като учебници.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.