Стоичков мераклия да играе овчар, искал Иван Иванов за Дякона

Левски си е кауза, аз се чувствам като възрожденец с този филм, казва Максим Генчев

Актьорите си излязоха от първата прожекция със сълзи

 

 

Режисьорът Максим Генчев и продуцентът Златина Филипова на премиерата в Пловдив.
Режисьорът Максим Генчев и продуцентът Златина Филипова на премиерата в Пловдив.

 

 

 

Пловдивската премиера на филма „Дякон Левски”, предизвикал бурни полемики през последните дни, се състоя в петък вечерта в кино „Еccoplexx”. Първата прожекция мина при пълен салон, като преди началото режисьорът Максим Генчев, продуцентът Златина Филипова и Симеон Филипов, който влиза в ролята на малкия Левски, благодариха на зрителите, че са в залата.

 Филмът е от две части, всяка по 105 минути. Заснет е на 40 локации в България – Видин и Бабини Видини кули, Велико Търново, Копривщица, село Мокреш и в много манастири, с художествен екип от 250 човека. Образът на Васил Левски оживява в нова интерпретация, различна от досегашната портретна представа – жив и емоционален, едновременно човек и светец, обясняват режисьорът и продуцентът на лентата, глътнала близо 2.5 млн. лева лични средства на Златина Филипова.

Тандемът Генчев-Филипова реализира и втори филмов проект – „На педя от земята”. Негова премиера ще е на друга знакова дата – 9 септември.

На среща с медиите преди прожекцията Генчев заяви, че от цялата страна валят заявки да се прожектира филмът, така че критиките за кино версията му се оказали най-добрата реклама и само изострили любопитството на публиката.

 

 По нищо не личи критиките за филма ви да са ви смутили по какъвто и да е начин. Какво ще отговорите на тези, които твърдят, че сте посегнали на светиня като Левски?

–  Както веднъж вече казах, с внучки не разговарям. Появи се и друга внучка – на Христо Големия . Точно тази внучка на извади книгата за Големия и филмът е направен по записки от тази книга. От нея съм черпил историята за Левски, а не от говедата, дето пишат, че еди-коя си година си резнал косата, и еди-кога си еди-какво си направил. Христо Големия – там е истината за Левски, а тя е страшна.

–  Нямате претенции за историческа достоверност, това си е творчески продукт, така ли?

–  Това не е е документален филм, но много точно пресъздава личността такава, каквато е, а не каквото сме чели, че е била. На мен ми се иска за Левски да се говори. Не искам да натрапвам мнението, че образът във филма е най-достоверният. Нека всеки си събуди неговия Левски, колкото и възрожденско да е това мое въжделение, то наистина отговаря на самата истина. Аз си го направих, имам шест часа  заснет материал,мога да извадя пет серии по 56 минути. В този смисъл ми е все тая какво мислят хората, уведен съм, че ще го гледат. Във Велико Търново 1200 души прави са го изгледали.  И аз ревах като тях, защото виждам, че това е нужен образ на хората. Ами следващият ми филм е за 9 септември. Тогава пък съвсем няма да се интересувам кой какво мисли.  Но Левски си е кауза. Аз се чувствам като възрожденец с този филм, благодарение на Златина, която едва ли ще си да си върне парите, които е вложила.

–  Защо не оставихте другия Левски – с Димо?

–  Димо е много обиден. Много ми е мъчно за него, защото има качества на артист. Той е толкова висок обаче, аз не мога да сложа друг около него. Левски не е бил някой ръстов герой, затова махнах Димо. Направих един снимачен ден  да видя между другите как ще изглежда, но той стърчи, отслабнал, увиснал целия, отпадна по чисто визиуални съображение. Освен това е студен  като артист, не е това, което ми трябваше. Знам, че е обиден.

–  Имаше ли съпротива от страна на актьорите, докато снимахте? С какво не бяха съгласни?

–  Не. Въпреки че съм много властен като режисьор. Аз съм преди всичко артист и познавам добре манталитета на актьора. Като му се скарам – плаши се. После, като го похваля, е готов да умре. Хората от екипа идваха на монитора и преживяваха това, което се снима. Беше много трогателно. Веско веднъж си забравил текста, питам го защо, а той вика: „Не мога да го гледам тоя Хаджипенчович, направо ще го убия”. Но кой артист ще бяга от хубава роля. Актьорите бяха тези, които си излязоха от първата прожекция със сълзи на очите. Не очакваха такъв великолепен резултат. Ники Сотиров на премиерата стоеше прав. Той е най-смешният артист на света, хора. Аз го заподозрях, че може би има някакви проблеми, затова не иска да сяда. Даже му го казах и той силно се възмути. Прави изключително добра роля. Обвиняват го, че е театрален, но какъв да е един масон, освен да е театрален.

 Вярно ли, че и Стоичков трябвало да играе във филма?

–  Стоичков ме караше да дам ролята на Левски на Иван Иванов. Обясних му, че е стар. А самият той искаше да играе овчарин. И ми обясняваше как ще го скрие в овча кожа, ако дойдат турците. А аз го питам: „Ами ако турците изберат да вземат същата кожа, в която е увит Апостола какво ще стане? Той гледа, гледа , стана и си тръгна. Аз даже платих сметката.