Портрет на преподавателя по история Донка Радева
Илиян Петков Карабойчев, ПГХТТ – 11 в клас
/Носител на трета награда от националния ученически конкурс по журналистика “Григор Попов”/
“Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк.” Хр. Ботев
Да си учител е било и продължава да е трудно. Времената се менят, но продължаваме да изискваме от учителите търпение, доброта и издържливост, с които да компенсират несгодите в обществото ни. Живеем във време, в което учителят се превърна в „преподавател”, а дипломата – в средство за добиване на самочувствие, а преподаването в монолог със самия себе си. Неусетно забравихме, че да бъдеш учител е призвание, а не просто професия. А може ли съвременният учител да бъде такъв без амбицията за успех в нашето комерсиално ежедневие? Дали опитът да се преподава духовност не е глупост и безсмислена неприспособимост?
В навечериато на 24 май обществото се взира в съвременния учител и се опитва да почете труда му. Определя различни награди, организира приповдигнати тържества. В тези дни от много медии се произнесе и името на Донка Радева, обявена на 14 май 2015 г. от ХVІІІ конкурс на СБУ за „Учител на годината 2015 г” в хуманитарно направление. Кметът на Пловдив й връчи почетната значка на града, а президентът Плевнелиев й изпрати покана за приема в резиденция Бояна за 24 май. За разлика от много други непознати имена, присъстващи в медийните новини, Донка Радева е част от моето ученическо ежедневие.
Донка Радева е моят преподавател по история от няколко години. Тя е историк и философ, завършил в Софийския университет. Всеки от нейните ученици знае, че не трябва да закъснява за час, ако не иска „да се изяви”. Враг е на телефоните в час и те трябва да са „невидими”. Домашните работи са ежедневие, тетрадките са ценени, а докладите и индивидуалните проекти често преливат от учебните часове в извънкласни занимания в музеи и архиви. Ученическият клуб „Клио” е явление в Пловдив и известно име в много исторически и журналистически конкурси.
Какво, обаче, се крие още зад общоизвестните факти за учителя Д. Радева? Преподаването за нея не е достатъчно. Приела е и предизвикателството да върви и по пътя на науката. Нейната„лудост” да търси нови отговори в историята през 2014 г. я превърна и в доктор по история и археология! Тя защити дисертация в СУ „Климент Охридски” върху проблемната тема за павликяните в българските земи. Тази неразбираема за много хора амбиция разкрива същността й на истинския човек и изследовател. Онзи, който не слага прозрачната маска на диктатор в класната стая и който не се страхува да покаже своята истинска същност, дори и да остане неразбрана от околните.
Девизът: „Изгубена е само онази битка, от която си се отказал” е част от модела й на поведение. С това тя е спечелила не една битка и е пример, който предава и на нас – нейните ученици. Вече няколко випуска следват заразителния девиз на клуб „Клио”: „През времето да носим огъня свещен”. Ние, нейните ученици, печелим награда след награда. Десетките грамоти и призове са намерили своето почетно място – грижливо подредени те украсяват кабинета по история. И ни се струва, че няма невъзможни неща и няма непроходими пътища за търсещия знание и предизвикателства.
Често чуваме в час, че „историята е учителка на народите, но знаем, че никого на нищо не е научила”. Въпреки това учителите продължават да търсят най-прекия път към умовете и сърцата на младите поколения. Дали опитът им да преподавта духовност не е глупост и безсмислена неприспособимост?
Духът на историята, дошъл през вековете до нас, трябва да бъде съхранен и продължен. Затова са важни учителите, за които Хр. Ботев е препоръчал преди столетие да бъдат „търпеливи като вол, добри като агне и телесно здрави като битолски просяк”. И още – да водят битките за ценности и духовност с неотслабващ плам. Ние имаме нужда от подобна амбиция, преодоляваща инертността и примирениего. Добре е, че аз познавам такива хора…..
