Третокласници учат родители да казват „Отче наш” преди да се хранят
Децата знаят, че за делата си човек получава изпитания, които Бог праща, казва началният учител и преподавател по религия
Има ли място църквата в българското училище. Как трябва да се преподава религия и от кого. Преди седмица Светият синод заяви, че иска да изрази становище относно въвеждането на вероучение в новия Закон за училищното и предучилищно образование, който мина на второ четене. Не бива да се забравя, че когато не е имало българска държава в годините на робството, единствено църквата е съхранила образованието чрез учлищата, създадени и поддържани от нея, заяви патриарх Неофит. Тезата на просветния министър Тодор Танев е, че религията не може да е задължителен предмет. Това е повод за разговора с началния учител от СОУ „Константин Кирил Философ” Красимира Брайкова. От 2006 година насам тя преподава религия като извънкласна форма на ученици от начален курс с изричното съгласие на родителите. Брайкова е преминала специално обучение и е базов учител на студентите теолози от Пловдивския университет. Часовете по религия започват с „Отче наш”, а учениците, записани в това извънкласно занимание, нямат нито една агресивна постъпка, констатира Брайкова.
– Г-жа Брайкова, какво показва вашия опит в годините с децата от начален курс. Трябва ли да се преподава религия в училище и как?
– След като духовните ценности на обществото се изместиха, църквата остана един от стожерите на морала. Макар че много хора я възприемат като твърде крайна в оценките и реакциите й. Обучението по религия в начален курс би трябвало да бъде насочено към изграждане на морални ценности. Като се започне първо от това какво е добро. Често децата не разбират кое е добро и кое е лошо. И обществото приема това за нормално. То е дете, нормално е да се бие. Не, не е нормално. Целта на обучението по религия не е да кара децата да коленичат и да се молят, нито да бъдат крайно религиозни. Програмата е така направена, че учениците научават какво е храм, какво е Бог, как трябва да влизаме в църквата, как се кръстим, защо се молим. След това се преподават житията на светиите, свързани с християнския календар. Тези, които учат ислям, ще ги свържат с мюсюлманските празници. Така децата постепенно навлизат в същината на добротата. Паралелките, в които се преподава религия, си личат. Децата са по-спокойни и по-уверени в силите си. Разбират от половин дума. Научават се да уважават родителя, учителя, себе си.
– Променят се взаимоотношенията.
– Основно помежду им. Спира жестоката агресия. Ето ви един пример: Мой ученик третокласник разтървава двама първолаци и ги пита защо се бият. Единият се оправдава: „Той ме удари, затова искам да го ритна”. А моят му казва: „Ти кой си, че ще наказваш? Само Бог може да наказва. Това е грозно”. Двамата го гледат невярващо и спират да се удрят. Ако учителят им го каже, не е същото. Има и друг тип деца, разбира се, които реагират обратно: „Кой си ти, че ще ми казваш какво да правя?” В такива случаи, като се приберем в класната стая, децата от моя клас започват да разсъждават оживено на глас как е възможно съучениците им да се държат толкова грозно и да се обиждат и коментират колко срамно е това.
– Кой трябва да води часовете по религия – квалифициран начален учител или свещеник?
– Аз съм базов учител към Пловдивския университет и при мен идваха на стаж свещеници и студенти теолози. Когато преподават свещениците, децата не дишат. Впечатлени са, защото хората в расо имат особен тембър, знаят всичко, дават отговор на всички въпроси. Проблемът на свещениците е, че са учили малко педагогика. Може би трябва да бъдат на наблюдение при начален учител, не да се учат от него, а защото често говорят на доста висок стил. И остават неразбрани от децата. В повечето случаи родителите нямат доверие на външен човек и предпочитат началния учител. Тук идва другият момент, обаче, колко от моите колеги искат да преподават.
– Присъствала съм на ваши часове, те започват с „Отче наш“, как реагират родителите?
– Много са доволни. Дори една майка ми сподели, че детето й ги научило вкъщи да казват молитвата преди да започнат да се хранят. И беше впечатлена. Някои родители очакват от децата да разберат любопитни факти за даден християнски празник. Никой досега не ми е казал, че съм прекалила. Първата божия заповед за едно дете е: Почитай майка си и баща си. И аз обяснявам на учениците, че това означава да ги уважават, обичат и слушат. И те го изпълняват. В никакъв случай, не ги правя безропотни и примирени. Това обяснявам и на родителите – да им дават възможност да се защитят, ако са сбъркали, и едва след това ги накажат, ако се налага. Децата знаят, че за делата си човек получава изпитания. Не наказания, а изпитания, които му праща Бог. За да осъзнае, че е допуснал грешка. Има много колеги начални учители, които искат да се квалифицират и да преподават, други тотално отхвърлят религията в клас. Никога няма да има единно мнение в обществото по темата.
– Трябва ли да намери място предметът „Религия” в новия закон и под каква форма?
– Трябва да си остане ЗИП, а не задължителен предмет. Когато е задължително избираем и училището го избере, децата в съответното училище трябва да посещават часовете. В нашето училище е извънкласно занимание, което се плаща от митрополията. Това е другият начин – всяка митрополия да предложи курсове по православие на началните учители. Така църквата безпроблемно и без да се натрапва може да докаже, че има място в българското училище. Логично е да се започне с часове по доброта, каквито има в доста пловдивски детски град, и да се стартира в 1 клас. В 3-и се учат чудесата на Исус, а в 4 клас – притчите и тайнствата – кръщение, брак, миропомазване. След 5 клас вече могат по избор да надграждат и да учат за живота на светиите и за създаването на Христовата църква.
