Дипломираният хореограф и начален педагог Снежа Иванова ръководи формацията за народни танци в ОУ “Драган Манчов”
Събота сутрин. Училищната сграда е празна, но от физкултурния салон се чува „Лазарчице, китчице“ и тактуване в ритъма на песента. Край оградата търпеливо чакат майки, които споделят, че децата им съвсем нямали проблем с ранното ставане в почивния ден, тъй като цяла седмица очаквали часа за народни танци. Родителите са доволни, че само след няколкомесечни репетиции те станали по-енергични и дисциплинирани.
Заниманията на клуб „Таралеж“ в ОУ „Драган Манчов“ по правило започват с кратък екзерсис, който трябва да подготви ставите и мускулите на малките танцьори преди активното натоварване.
„Изработваме правилна постановка на корпуса и главата, координираме работата на ръцете и краката. Стойката е изключително важна за последващото изпълнение на движенията, за да може леко и без напрежение да претворят на сцената един или друг танц, при това без да се задъхват“ пояснява ръководителят на клуба Снежа Иванова. Тя е начален педагог, но значителна част от професионалната й кариера е свързана с българската народна хореография, тъй като е това е специалността, която завършва в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. След това се дипломира и работи като начален учител. Паралелно ръководи и клуб „Таралеж“ по Национална програма „Заедно в изкуствата и спорта“. Любовта към фолклора събира във формацията деца от първи, втори и четвърти клас.
„Баба ми е от Лъки и още като съвсем малка ме водеше там на народни танци. Много ми хареса, знам доста хора, затова като разбрах, че ще има такъв клуб в училище, веднага се записах“, обяснява Христина. Мари-Габриела също ходила с баба си на народни танци в самодейна формация, където научила право хоро и „Бяла роза“. Ставането в събота сутрин изобщо не било проблем, тъй като щяла да прави това, което много обича – да танцува. Тихомира пък има опит с народно пеене и иска да може да танцува това, които изпълнява.
Тъй като според народния календар приближава Лазаровден, децата разучават лазарски танц, който ще представят на училищния празник на 26 март с участието на бъдещи първокласници. „Таралежи“-те вече са имали своята първа градска изява на празник пред община Пловдив, където танцували ръченица и право хоро.
„Как беше правилото – дясната ръка отгоре, лявата отдолу“, припомня Снежа Иванова и пуска „Боряно, Борянке“, а след това заедно с децата припомня хореографията на „Дамяно, Дамянчице“. Те обаче са нетърпеливи и една през друга молят: „Госпожо, хайде „Бяла роза“. По-опитните се справят почти без проблем, но има такива, които все още бъркат ритъма, така че Иванова спира: „Дайте сега само с пляскане“. Съобразявайки се с възрастта на момичетата, тя избирала по-лесни за тях хора като право и Джиновско, докато добият повече умения, за да ги „пусне в дълбокото“.
Репетицията завършва с любимата игра – упражняване позициите на ръцете, при която победител е този, който безпогрешно изпълни указанията на Иванова. На финала обаче, след поклона и ръкопляскането за добре свършена работа, всички получават бонбони.
