Катерина Василева: Чакат ни проблеми с отоплителните системи

Целодневното обучение не е задължително, въпрос на мениджърско решение, коментира общинският председател на Съюза на работодателите Катерина Василева

Щом училищните настоятелства правят състезания, защо Сдружението на началните учители да не може

Обезпечена ли е системата с кадри месец преди старта на учебната година, законно или не е да се сключват срочни трудови договори с учители, какво е състоянието на сградния фонд и ще отговори ли училището на повишените изисквания на родителите. За това разговаряме с Катерина Василева – общински председател на Съюза на работодателите в средното образование и директор на ОУ „Екзарх Антим I”.

– Г-жо Василева, в навечерието на учебната година обезпечена ли е системата с кадри? Лятото е най-усиленото време, в което директорите формират екипите си.

– Отново ще имаме проблем с възпитателите, защото някои училища въведоха и в 5 клас целодневна форма на обучение, а тази година вероятно ще продължат и в 6-и. За сериозна криза в начален етап едва ли можем да говорим. Недостигът идва от там, че някои новоназначени не са работили достатъчно добре през изминалата година, не са се вписали в екипа и биват освобождават. Това текучество също създава условия за криза. Убедена съм, че можем да работи със студенти педагози от последните курсове, тъй като часовете им по практика са силно редуцирани. Засега единственият вариант за сътрудничество е мярката „Без свободен час”.

– Отвориха ли се младите хора към училището?

– Да. Много млади хора кандидатстват. Аз, като директор, им давам шанс. Няма изискване за задължителен стаж, каквото някои колеги поставят като условие. Единственото, разписано в законодателството за системата на образованието, е за длъжност „старши учител”, за която се искат над 10 години професионален опит. Младите хора са иновативни, разчупени и свободни да изразят себе си, забавляват се с децата. Съчетано с опита на добър наставник, може да се получи чудесен екип.

– Казахте за срочните трудови договори, но според РИО вие нямате право да сключвате такива, тъй като учителската работа не е сезонна?

– Масово ВКС приема, че работата в училище не е с краткотраен, сезонен характер, поради което отменят заповеди на директори за прекратяване на трудови правоотношения. Трудовият договор по чл.70 е интересен казус. В Кодекса на труда съществува трудов договор със срок на изпитване. Когато го регистрираш в НАП обаче, не можеш да регистрираш само трудов договор по чл.70, а срочен договор във връзка с чл.70. Срокът на изпитване обикновено се налага за новопостъпили работници и служители. Дори да е с максимален срок 6 месеца, стъпвайки на 15 септември и без да ползва отпуск, този човек може да е на работа максимум до 30 април. След това или трябва да го освободиш, или да го назначиш на постоянен. Ако е показал, че не е компетентен, не се вписва, не е екипен играч, защо директорът трябва да е длъжен да го остави. Единственият вариант за освобождаване при постоянен договор е дисциплинарно наказание. Трябва ли по този начин да освобождаваме учители?

– Можем ли да говорим, че срочните договори са масова практика, която директорите са принудени да прилагат, за да пестят пари в бюджета?

– Чувала съм за колеги директори, които освобождават служители за през лятото, за да пестят. Аз не съм го правила. Но съм категорична, че всеки новоназначен трябва да е на срочен договор и че трябва да е обвързан с чл.68, ал.4. Директорът има право да си подбере най-добрия по неговото схващане с екип, за да гради успешно училище. В Наредба 3 за числеността на персонала се казва, че промени на педагогическия персонал по време на учебната година не могат да се правят.

– В много от училищата има недостиг на база. Как ще се реализира целодневното обучение, което от тази година влиза и в 6 клас?

– По сега действащото законодателство целодневната организация не е задължителна. Законът казва: Училището предлага целодневна форма, а не, че е задължено. В интерес на родителите и на децата е тази професионална подкрепа да става в училище. Вървейки на варианта паралелка с полуинтернатна група, тогава базата наистина не достига. Там, където има двусменен режим и всички класни стаи са заети с редовни часове, е почти невъзможно да се организира целодневна форма. Другото е въпрос на управленско решение дали ще вървиш на вариант много деца или по-малко паралелки, но и целодневно обучение.

– Проблемът с физкултурните салони ще има ли решение скоро. 9 са най-проблемните училища в града?

– Изключително съм обезнадеждена. От 5 октомври 2008 година „Антим I” се бори да има салон. Чест прави на общинската администрация, че вложи много ресурс да осигури прекрасна среда, близка до семейната, в детските градини. Но в един момент децата попадат в училище, където не винаги съумяваме да осигурим идеални условия. Изключително малък брой училища в Пловдив са получили каквото и да било финансиране от общинския бюджет. Изкючая проектите или от фонда за резервни разходи. 4 училища нямат изобщо салони. За да се реши проблемът, за мен удачният вариант е публично-частното партньорство. Това е начинът за преодоляване на дефицита, както със спортните площадки, така и със салоните. Сградите са публична общинска собственост. Училището е ползвател и не може да инициира никакво капиталово строителство. Директорът стопанисва и поддържа сградния фонд, може да прави преустройства, но не и да строи. В район „Централен” училищата са в най-лошо състояние и единици са санирани. Скоро ще има сериозен проблем с отоплителните системи. Това са инсталации, изграждани в периода 1977-80 година. Много трудно се справяме и със сметките.

– МОН обяви, че Сдружението на началните учители незаконно е провеждало изпити с ученици до 4 курс, за които родителите са заплащали. Как е в Пловдив?

– Да, провеждани са такива изпити. Масово ученици от 1 до 4 клас участват в тези състезания. Прави ми впечатление, че родителите търсят едни или други форми за изява на децата и вероятно Сдружението е дало такава възможност. Нямам информация как е регистрирано, знам само, че състезания са правени. Има и друг момент – в много пловдивски училища, през настоятелствата, се правят какви ли не състезания и изпити за проверка на способности. Немалка част от тях са платени. Къде е разликата? Или МОН да заеме позиция за всички подобни инициативи и да се уеднакви процедурата, за да я спазва всяко училище в партньорство със съответната организация да ги прави.