ОУ „Алеко Константинов“ реализира втория етап от проекта „Отново на училище с майсторски класове“, който дава възможност на родителите да се включат в извънкласни дейности
Има ли различни деца или времената са различни; защо е важно да сме щастливи, докато печелим парите си; ежедневните ни постъпки и лошите решения; вредни навици и детски страхове. Това са само част от темите, по които трупат нови знания и развиват умения родителите от ОУ „Алеко Константинов“. Ръководният и педагогическият екип реализират втория етап от специалния си проект „Отново на училище с майсторски класове“, който дава възможност на родителите да се включат в различни извънкласни дейности. Те се провеждат след учебните часове, а за ментори са поканени както външни експерти, така и утвърдени преподаватели и специалисти от учебното заведение.
„Проектът е насочен към по-ефективно взаимодействие между училището, родителите и учениците и има за цел да създаде общностно пространство, а семействата да споделят идеи и да участват активно в образователния процес на своите деца“, пояснява директорът Марияна Найденова.
Желаещите могат да избират между 4 майсторски класа. „Да си родител не е лесно“ се ще води от д-р Мирко Попов, с който ще бъдат обсъдени предизвикателствата във възпитанието и интеграцията на децата в обществото. Психологът Десислава Николова („Да видим невидимото“) поставя акцент върху психосоматиката при децата, взаимоотношенията с мама и татко, реалистичните изисквания към тях и вредните навици. Майсторските класове по български език се водят от началните учители Виктория Стойнова и Гергана Стоицова, както и от преподавателите в прогимназиален етап Надежда Друмева и Величка Янкова. Те ще помагат на родителите да усвояват техники за съставяне на текстове, успешно четене с разбиране, развитие на комуникативно-речевите умения на учениците чрез теми за творческо писане, формиране на читателска култура, развитие на културни компетентности. Що е то проблемно и агресивно поведение, какви са особеностите на пубертета и как да се справим с противоречията и конфликтите ще обяснява в своя майсторски клас педагогическият съветник Здравка Петрова.
Модулите са комбинирани с практически упражнения и ролеви игри.
Разговаряме с психолога Десислава Николова преди началото на поредното занимание с родителите.
– Темата, която сте избрала тази вечер, е „Капризи или кризи, как да ги овладеем“. Много често обаче бъркаме едното с другото.
– Няма родител, който да не се е сблъсквал с капризите на своето дете. Много често те бъркат едното с другото, защото си приличат – и кризата, и капризът могат да се проявяват със силни емоционални реакции, но те се различават по своето естество, продължителност и причини за тях. Кризата е силно емоционално състояние, което може да настъпи в резултат на външни обстоятелства или вътрешни конфликти, които детето не успява да контролира или да разбере. Това е момент на емоционален срив, който често изисква внимание и подкрепа, и може да продължи от часове до дни или седмици, ако не бъде адресиран правилно. Кризите възникват в резултат на стресови събития като развод на родителите, смърт на близък човек, травма, сериозни промени в живота или дълготрайна тревожност. Детето може да изпитва дълбока тъга, страх, гняв или дори отчаяние, вероятно е да не знае как да изрази чувствата си, което води до силни емоционални изблици или поведение, което изглежда безконтролно. Признаците, по които можем да установим наличието на криза, е значителна промяна в поведението – плач, агресия, отчуждение, отказ от храна, нарушение на съня. Родителските действия трябва да бъдат внимателни, спокойни и емпатични, за да се възстанови стабилността. Ако детето, например, изпитва тревожност за училище, изпити или проекти, може да показва симптоми на стрес – отказ да учи, негативни мисли или избягване на училище. В този случай е добре да го изслушаме какво го тревожи, да го насърчим и убедим, че не е важно дали ще се справи перфектно, а че полага усилия да научи нещо ново всеки ден, че е способен и има родителската подкрепа.
Що се отнася до капризите, те са краткотрайни и се случват в конкретни моменти, обикновено поради някакво желание или нужда на детето в момента – например отказ да се облече. Причините могат да бъдат породени от желанието му да има повече контрол, да избягва неприятни задачи или да изразява незадоволени желания. Капризите обикновено са свързани с разочарование, гняв или неспокойствие, но не водят до сериозни емоционални последствия. Детето може да се държи протестиращо, да вика или да отказва да изпълни обичайни задачи, но тези реакции обикновено са кратки и не се повтарят в същия контекст. Това е начин за привличане на вниманието. Капризите обикновено не изискват професионална намеса, освен ако не се проявяват прекалено често и не водят до нарушения в ежедневието или в отношенията с родителите.
– Как се променя капризното поведение?
С времето и с правилното възпитание децата обикновено се научават да изразяват своите нужди и желания по-адекватно. Капризите са често срещани през ранните години, когато детето навлиза в предучилищната и училищната възраст, то вече развива умения за самоконтрол и регулиране на емоциите си. Родителите могат да му помогнат да премине през тези етапи, като осигурят емоционална подкрепа и поставят граници.
– Доколко са важни родителските граници?
– Децата не се раждат капризни, но в процеса на тяхното развитие се учат да изразяват желанията и емоциите си, което понякога води до капризни реакции. Това е напълно нормално за тяхната възраст и част от процеса на изграждане на социални умения, нуждата от независимост и емоционална осъзнатост. Когато започват да осъзнават, че могат да имат влияние върху обкръжението си, те често се опитват да демонстрира контрол. Проявявайки каприз, често тестират родителите си и тяхната способност да поставят граници. Това е част от процеса на учене за света около тях. Когато, например, детето отказва да си облече яке, нищо че навън е студено, трябва да поставим условие, че в противен случай няма да излезе навън и като алтернатива да му дадем да избере между синьо и червено. Ако не иска да си подреди стаята, не позволяваме да играе с играчките до вечерта, но му предлагаме да подреди едната половина, да направи почивка и поиграе 10 минути преди да довърши останалата част.
