izpitvane

Кандидат-студенти бъркат антипод с антидот, пишат “асемелаторска” и “убединение”, не подозират дори какво е значението на думата “прагматичен”, която представят в какви ли не варианти – прагметичен, прегметичен. 30 на сто от явилите се на редовния изпит по езикова култура в Пловдивския университет имат двойки, става ясно от изнесените резултати. Само 15 са отличните работи от общо 855 кандидати. За разлика от предварителната кампания, на която провериха знанията си 836 младежи, и на която нямаше двойки, а 85 шестици, сега представянето е доста по-слабо, коментира председателят на комисията за проверка и оценка на изпитните работи доц. Теофана Гайдарова.

В първата задача от теста кандидат-висшистите трябвало да подчертаят вярно написаната дума. Поправка на правописните и граматическите грешки е било условието на втората задача от теста. Именно на нея имало писмени работи с по 60 неверно отбелязани. Изискването на третата било да се поставят липсващите препинателни знаци в текста.

Причината за слабото представяне са неусвоените правописни и пунктуационни правила, коментират с огорчение проверителите и недоумяват как въпросните зрелостници са се справили успешно с матурата. Оценителите признават, че вече дори не си записват кандидатстудентските бисерите, защото нерядко първокурсници не можели да различат съществително от прилагателно.

“В училище не се правят достатъчно писмени упражнения и диктовки, а едновременно с това обучението по български език още в начален курс е толкова сложно, че в един момент децата натрупват пропуски и просто се отказват да напредват. Това поколение е нечетящо, което също си казва думата и обяснява появата на недомислици като: “В този път на мисли” или “Музиката е навсякъде около нас, тя е като обица на ухото”, казва още доц. Гайдарова.

“Дали музиката, която слушаме, е отражение на нашата душевност” бе темата, по която кандидат-студентите трябваше да съставят текст. Дори при тази благодатна тема повечето от явилите се не са показали умения да изложат аргументирано схващанията си по проблема. Малцина показали знания за стилове и жанрове. Заключенията на повечето стигали до там, че когато сме весели – слушаме забавна музика, а когато сме тъжни – тъжна.

“Имаше и чудесни работи, в които децата анализираха какво е отражението на музиката върху живота на човека, върху бита и мисленето. Някои бяха направили паралели между класическа и съвременна музика, как в миналото са събуждали бойния дух на войците с патриотични песни. Други даваха пример с погребалните песенни ритуали. Имаше писмени работи, в които присъстваха Бах, Вивалди, Бетовен или пък Павароти и “Рамщайн”, пояснява Теофана Гайдарова. Във всички разработки прозирало ясно разбирането, че чалгата е пошла. Някои от кандидатите обаче признавали, че я слушат, въпреки да съзнават, че тя не дава музикална култура, а ограбва.