dav

Не знам дали броят на тези, които могат да си позволят да образоват децата си в чужбина, расте, коментира председателят на сдружение “Кандидатстудентска борса” проф. Ана Аладжеджиян, доволна от оживлението на днешното изложение в Пловдив

18 висши училища се включиха в тазгодишната кандидатстудентската борса в Пловдив, която бе открита днес. Това е 25-то издание на инициативата. Пловдивските изложители са само  филиалът на Техническия университет, който по традиция домакинства проявата, и Висшето училище по сигурност и икономика. Нов български университет представи възможности за създаване на индивидуални програми, които позволяват на студента сам да си определи кои курсове да изучава, стига да са в съответното професионално направление. Представители на висшите училища дадоха информация за датите на предварителните изпити и подробности за учебни програми, общежития, възможности за стажове и бъдеща реализация. Участие в борсата взе и Центърът за кандидатстудентска подготовка и информация.

Интервю на Деляна Лукова с председателя на сдружение „Кандидатстудентска борса“ проф. Ана Аладжеджиян:

 

– Проф. Аладжеджиян, по какво тазгодишната борса се отличава от досегашните, към които нямаше особен интерес от страна на кандидат-студентите?

– По това, че минава под знака на коронавируса, на който не се знае кога ще бъде краят. Това накара много млади хора да преразгледат решението си за заминаване в чужбина. Предходните години борсата вървеше доста вяло, а вижте сега колко е оживено. Изложителите са колкото миналата година. Нито един пловдивски университет не участва, може би защото те покриват аудиторията на Пловдивска и съседните области, кандидатите винаги има възможност да отидат на място и да получат нужната информация. От сайтовете на вузовете може да си свалите всички необходими документи, Медицинският университет в Пловдив дори приема заявления онлайн.

– Искате да кажете, че някои зрелостници ще се преориентират, заради риска от заразата?

– Категорично. Брекзит също слага своя отпечатък, защото, каквото и да говорят представителите на британските университети, цената на образованието в Англия от догодина няма да е такава, каквато беше преди страната да излезе от ЕС. Разбира се, има сериозна конкуренция от страна на Нидерландия, Германия, Франция, Италия, Испания. Но засега и ваксина против коронавируса няма, така че не е ясно какво ще се случи. Надяваме се повече зрелостници да останат да учат в България, защото нашето образование е конкурентно.

– Доколко обаче нашите университети са в крак с времето и са готови да се променят и модернизират, за да отговорят на потребностите и очакванията на младите хора?

– Вероятно ще се преориентират и ще разкрият т.нар. професии на бъдещето. Въпросът е обаче има ли потребност от такива в България и колко хора могат да си го позволят. Хубаво звучат тези модерни професии и вероятно след време ще навлязат и у нас, но няма да е много скоро. Ние сме в един период на много бързи промени, включително и в образованието. Особено във висшето. Затова ми е трудно да прогнозирам.

– Като че ли пазарът у нас има нужда от кадри за базови професии.

– Това е нивото ни развитие. Но не само в България е така. Търсенето на новите професии и в останалите части на света не е толкова голямо. Нужно е време, за да се промени психиката на работодателите, които ще използват специалисти с такова образование. Трябва да има също така нагласа от страна на младите хора да изберат подобни модерни специалности, като дигитален терапевт, например. През следващите пет години смятам, че ще се увеличи нуждата от кандидатстудентска борса, защото много хора бяха навън и не всички са във възторг от образованието там. Немалко прекъсват и се прибират. Има семейства със сериозни възможности, чиито деца не се връщат, но останалите събират пари, за да се върнат и да си купят къща или апартамент. Не знам дали броят на тези, които могат да си позволят да образоват децата си в чужбина, расте.

– А относно възможността на българските университети да привличат чуждестранни студенти, за да попълнят приема?

– Имаме чуждестранни студенти, дори от азиатските страни – в Медицинския, в Аграрния, в Университета по хранителни технологии. Британските университети избират България за медицина, защото при тях няма практическо обучение. Тези, които могат да си го позволят, ще продължат да идват, въпреки Брекзит. Да отчетем факта, че издръжката на живот е в пъти по-евтина. Програма „Еразъм“ също отваря пътища на студентите да се обучават в различни университети и държави.