„Или се учим да сме готови за живота, или да сме готови за изпитите. Ние избираме първото”
Образованието във Финландия се смята за едно от най-добрите. Според международните изследвания, които се провеждат от авторитетната организация PISA веднъж на 3 години, учениците във Финландия показват най-високото ниво на знания в света. Освен това са най-четящите деца на планетата, на 2-ро място са в областта на естествените науки и на 5-то място по математика. Но даже не това възхищава педагогическата гилдия. Невероятното е, че при тези високи резултати учениците прекарват най-малко време в учене.
Средното задължително общообразователно обучение във Финландия включва две степени- долен курс от 1 до 6 клас и горен от от 7 до 9 клас. В допълнителния 10 клас учениците могат да подобрят оценките си. След това децата отиват в професионален колеж или продължават обучението си в лицей (, еквивалентно на 11-12 клас в нашата образователна система
Във Финландия училищното образование се опира на седем основни принципа, които са задължителни като 10-те божи заповеди
- Равенството
Няма елитни, нито „слаби” училища. В най-голямото училище в страната учат 960 ученици. В най-малкото – 11. Всичките имат абсолютно еднаква оборудване, възможности и пропорционално финансиране. Почти всички училища са държавни, има десетина частно-държавни. Разликите между тях са частичното заплащане от страна на родителите и повишените изисквания към учениците. Като правило, това са своеобразни „педагогически” лаборатории, следващи избрана педагогика: Монтесори, Френе, Мортан и Валфдорска педагогически системи на Щайнер. Към частните се отнасят и учреждения с преподаване на английски, немски, френски.
Следвайки принципа на равенството, съществува паралелна образователна система „от детската градина до университета” на шведски език. Не са забравени и интересите на саамския народ, който в северните райони може да се обучава на родния си език.
Доскоро е било забранено да се избира училището. Следвало е децата да учат в „най-близкото” училище. Забраната е премахната, но болшинството родители продължават да записват децата си в училището, което е „по-близко”.
Равенство има в изучаването на всички предмети.Задълбоченото изучаване на едни предмети за сметка на други не се приветства. Тук не смятат, че математика е по-важна, например, от изкуството. Напротив, единственото изключение за създаването на класове с надарени деца могат да бъдат склонностите им към рисуването, музиката и спорта.
Равенство между родителите. Какво работи родителят (какъв е социалният му статут) учителите разбират най-накрая и само в случай на необходимост. Въпросите на учителите, анкетите, касаещи местоработата на родителите, са забранени.
Равенство между учениците. Финландците не сортират учениците си в класове според способностите или кариерните им предпочитания. Там също няма „лоши” и „добри” ученици. Сравняването на учениците един с друг е забранено. Както гениалните деца, така и тези с големите дефицити в интелектуалните способности са смятани за „особени” и учат заедно с всички. В общия колектив се обучават и децата в инвалидни колички. Към обикновеното училище може да е създаден клас за учащи с проблем в зрението или слуха. Финландците се стараят максимално да интегрират в обществото онези, които имат нужда от особено отношение. Разликата в нивото между слабите и силните учащи е най-малката в световен мащаб.
2.Безплатно
Освен самото обучение, безплатни са: обедите, екскурзиите, музеите и цялата извънкласна дейност; както и транспортът, ако най-близкото училище се намира , по-далеч от 2 километра. Безплатни са учебниците, всичките канцеларски материали, калкулаторите и дори лаптопите и таблетите. Всякакво родителско финансиране, за каквито и да било цели, е забранено.
- Индивидуалност
За всяко дете се съставя индивидуален план на обучение и развитие. Индивидуализацията касае съдържанието на използваните учебници, упражнения, количеството класна и домашна работа и отделеното време за тях, а също така и преподавания материал. Едни получават обстойно и подробно излагане на материала, а от онези, от които се иска само повърхностно знание – кратко изложение за най-важното и базисно в преподаваната материя. В час децата от един и същи клас изпълняват упражнения с различна трудност. Оценяват се, съгласно персоналното ниво. Ако се справят отлично със „своето” упражнение с начална сложност, получават отлична оценка. На следващия ден ще получат задача с по-високо ниво и ако не се справят, отново получават по-лесна задача.
Във финландските училища, наред със стандартното обучение, има две уникални разновидности на образователния процес: 1) Поддържащо обучение на „слабите” ученици – това, което при нас се практикува от частните учители. Във Финландия частните учители не са популярни, защото учителите доброволно се справят с допълнителната помощ по време на час или след него.2) Коригиращо обучение – свързано е с постоянните общи проблеми, свързани с усвояване на материала, например заради неразбирането на неродния финландски език, на който се води обучението, или във връзка със сложности при запомнянето, с математически навици, а също така с асоциалното поведение на някои деца. Коригиращото обучение се провежда индивидуално или в малки групи.
- Практичност
Финландците казват: „Или се учим да сме готови за живота, или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме, първото”. Затова във финландските училища няма изпити. Контролните им промеждутъчни тестове се правят по усмотрение на учителя. Съществува само един задължителен стандартен тест след завършването на средното общообразователно училище. При това учителите не се интересуват особено от неговите резултати, пред никого не се отчитат в тази връзка и децата не се подготвят специално за него. В училище се преподава само онова, което ще потрябва на детето в живота. Устройството на доменната пещ, например, няма да е полезно, затова и не се изучава. За сметка на това децата от малки знаят какво е портфолио, договор, банкова карта. Могат да изчислят процента на данъка от полученото наследство или от получения доход, да си направят визитка в интернет, да изчислят цената на стоката след няколко намаления или да изобразят „розата на ветровете” на дадена местност.
- Доверие
На първо място е доверието към училищните работници и учителите: няма проверки, комисии, методисти, както и изисквания за обучение на обучаващите. Програмата важи за цялата страна, но представлява само общи препоръки и всеки педагог използва онзи метод на обучение, който се счита за най-подходящ. На второ място е доверието към децата: по време на час всеки може да прави свои неща. Например, ако в час по литература се прожектира учебен филм, а на ученика не му е интересно, той може да чете книга. Смята се, че ученикът сам избира кое ще му е по-полезно.
- Доброволност
Учи се онзи, който желае. Педагозите ще се постараят да привлекат вниманието на ученика, но ако у детето абсолютно отсъства всякакъв интерес или способности към обучение, то ще бъде ориентирано към бъдеща практически полезна, „несложна” професия и няма да бъде тормозено с „двойки”. Не всички ще строят самолети, някой трябва да управлява автобусите. В това финландците също виждат задачата на средното училище – да се разбере дали даденият тийнейджър си струва да продължи обучението си в лицей, или му е достатъчно минимално ниво на знания, на онези, за които е полезно да отидат в професионално училище. Трябва да се отбележи, че и единият, и другият път в страната се ценят еднакво.
Общо взето обучителният процес във финландското училище е мек и деликатен, което съвсем не означава, че учението може да бъде занемарено. Контролът върху училищния режим е задължителен. Всеки пропуснат час ще бъде наваксан. Например, за един шестокласник учителят може да намери „прозорец” в разписанието и да го сложи в час във втори клас, за да седи, скучае и мисли за живота. Ако ще пречи на по-малките – часът няма да се зачете. Ако не изпълнява задачата, дадена от учителя, не работи по време на час – никой няма да вика родителите, да заплашва, оскърбява, обръщайки се към умствената непълноценност или мързела. Ако родителите не са особено заинтересовани от учебния процес на своето чедо, то то просто мирно и тихо няма да премине в следващия клас. Да се повтаря учебната годината във Финландия не е позорно, особено след 9 клас. Към живота на възрастния се подхожда сериозно и затова във финландските училища има допълнителен (незадължителен) 10 клас.
- Самостоятелност
Финландците смятат, че училището трябва да научи детето на най-важното – да бъде самостоятелно в бъдещия успешен живот. Затова децата се учат да размишляват и сами да получават знания. Учителят не разказва новите теми – всичко се съдържа в книгите. Важни са не заучените формули, а умението да ползваш справочници, текстове, интернет, калкулатор – да привличаш нужните ресурси към решението на текущите проблеми. Освен това педагозите не се намесват в конфликтите на учащите, предоставяйки им възможност всестранно да се подготвят към жизнените ситуации, да развият способността да отстояват себе си.
Дребните неща от училищния живот
– Територията на училищата не се загражда, отсъства и охраната на входа. Повечето училища имат система за автоматично заключване на входната врата. Влизането в сградата е възможно само, съгласно разписанието.
– Не е задължително децата да седят на чинове, могат да седнат и на пода (на постелка). В някои училища в класната стая има диванчета и фотьойли. В помещенията за най-малките ученици са постлани килими и килимчета.
– Униформата отсъства, както и всякакви изисквания по повод носените дрехи. Всеки може да дойде, дори по пижама. Изискват се пантофи, но повечето деца от малките и средните класове предпочитат да тичат по чорапи.
– При хубаво време уроците често се провеждат на чист въздух около училището, направо на тревата или в специално поставени, като амфитеатър, пейки. По време на междучасието учениците от долните класове задължително се извеждат навън, дори и за 10 минути.
– Домашните са рядкост – децата трябва да си почиват. И родителите не трябва да помагат за домашните, а вместо това педагозите им препоръчват семейно посещение в музей, разходка в гората или басейн.
– Обучението ”излез на дъската” не се използва /Изпитване от типа „излез на дъската“ не се прилага/, децата не са карани да преразказват материала. Учителят кратко прави въведение към общия тон на урока, след това ходи между учениците, помага им и контролира изпълняването на задачите. Същото прави и помощник-учителят (има такава длъжност във финландските училища).
– В тетрадките може да се пише с моливи и може да се трие колкото си пожелаеш. Нещо повече, учителят също може да провери заданието с молив!
