„Ние, учителите, сме като лекарите – виждаме две очи, които търсят от нас съдействие, и само ако ни вярват, можем да намерим правилния път към тях, казва началният учител от ОУ „Гео Милев“ Боян Бодуров
Как да се повиши мотивацията на учениците билингви, обучавани в мултикултурна среда. На този въпрос не само се опитва да даде отговор, но и експериментира в класната стая началният педагог от ОУ „Гео Милев“ Боян Бодуров. Посвещава се на учителската професия преди 6 години, а днес вече е убеден, че тя може да променя животи. Затова и удовлетворението му от работата е огромно, независимо че често му се налага да бъде и родител, и следовател, и психолог, и търсач на изгубени вещи. Привърженик е на позитивното образование. Категоричен е, че нито една награда няма такава тежест, както чувството, че си помогнал дори на един ученик да намери своето призвание.
– Опитвате се да влезете в обувките на днешното дете, за да го накарате да бъде активно в класната стая. С какви средства?
– Моята визия за обучение на учениците е малко по-различна от тази на повечето ми колеги. Смятам, че децата трябва да имат избор в това какво да учат и играят. Вслушвайки се в темите, които обсъждат в междучасията, вниквайки в проблемите, които ги вълнуват, запознавайки се с игрите на електронните им устройства, осъзнавайки, че се намираме в ерата на Тик Ток и Инстаграм, се роди и идеята за създаването на късометражни филми. Работата над видеата е различна, по-забавна е, свързана е с интересна информация и любопитни факти, излиза извън рамките на традиционното общуване ученик-учител. Децата с радост приеха заснемането на видеа, когато сме вдъхновени от дадена идея. Предварително правя анкета сред учениците, за да видя какви са техните интереси и така се раждат темите. Заедно с колегата Елена Иванова решихме всеки ученик да има различна задача за събиране на информация, защото теми като спорт, доброта, здраве, изобретения са любими на всички. През декември миналата година излезе първият ни късометражен филм. Имаше голям успех, децата го гледаха десетки пъти и се радваха много на постигнатото от самите тях.
– Как е организиран самият процес на заснемане, разпределянето на ролите?
– Самият процес по заснемане на даден клип ги мотивира, защото имат за задача да научат, напишат или нарисуват нещо. Мотивацията им расте, както никога досега, а това повишава интереса им към поставените теми главоломно. Не е за пренебрегване моментът на очакване да видят самото видео, кое и как съм монтирал. Ситуациите, в които мога да използвам този подход, са безбройни. Например, ако едно дете е по-изолирано от останалите, по един или друг начин, аз мога да го направя главен герой в някои от видеата и по този начин да повиша неговото самочувствие и положение в класната стая. Значим фактор е и това, че самите родители гледат клиповете с голям интерес и си ги препращат едни на други. Възможностите ми са неограничени, свързани с това да предоставя даден материал на група хора чрез видеото, с което няма да се натрапя и да бъда досаден.
– Как се отразява това на уменията им за учене, повишават ли се знанията им?
– Ние, учителите в ОУ “Гео Милев”, имаме нелеката задача социализиране и успешно обучение на учениците, растящи в двуезична среда. Хуманизирането на взаимоотношенията между учител и ученик, атмосферата на сътрудничество стимулират детето да учи без принуда, събуждат желанието за самоизява, за комуникативност и му помагат по-неусетно да навлезе в новата си социална роля. За да стане това, нашите ученици трябва да се справят и с още една нелека за преодоляване бариера – езиковата. Защото владеят българския книжовен език недостатъчно. Децата билингви не започват при равен старт с връстниците си, чийто майчин език е българският. Започвайки училище, те трябва да допълват и овладяват българската лексика, граматика, синтаксис, да се включат в новата обществена среда – училищната. А тя значително се различава от семейната – нови социални правила, различна ценностна система. Това изисква от педагога да познава специфичните културни особености, традиции и обичаи на ромското семейство, да се спечели сърцето на всеки ученик и неговите родители. Ние, учителите, сме като лекарите – виждаме две очи, които търсят от нас съдействие, и само ако ни вярват, можем да намерим правилния път към тях. А най-трудният е към душата, до нея се достига само с взаимно доверие, зачитане и познаване. Тогава заедно по-лесно се откриват новите хоризонти на знанието.
– Какви похвати прилагате?
– Преподавателските ми похвати се променят съобразно темата, аудиторията и времето. Моята философия за образованието поставя ученика в центъра. Фокусът трябва да е върху индивидуалните потребности на учениците. Всички имат силни страни и целта ми е да ги надграждам. Те трябва да са активна страна в процеса на учене и сами да достигат до отговорите, за да изградят самостоятелност.
– Не е тайна, че една от най-трудните задачи е задържане на вниманието. Как го постигате?
– За мен е много важно да им бъде интересно в часовете, за да не приемат ученето като скучен и досаден процес, при който си задължен да изпълняваш поставени задачи. При всяка удобна възможност провеждам часовете си извън класната стая, особено по “Човекът и природата” – наблюдаваме промяната на времето, групите растенията, както и частите на растенията. Предвид етническия произход на учениците ми, това спомага за по-лесно усвояване на понятията. Ученето чрез преживяване или събития от реалния живот е доказало своята ефективност. Има и много интересни образователни софтуерни продукти, които целят учене чрез игра. Използвам някои от тях в преподаването си.
– Как стимулирате децата?
– Привърженик съм на позитивното образование. При проверката на тетрадките на учениците, използвам метода на зеления химикал. По този начин те запомнят правилния отговор, а не се фокусират върху грешките си. При всеки удобен случай използвам похвали. Децата трябва да се чувстват добре в класната стая, а не да се страхуват от грешките си. Така няма да се притесняват да изразяват своето мнение, независимо дали е правилно или грешно. Моята роля преди всичко е да ги науча да мислят, да открия и развия силните им страни и способности. Винаги съм готов да дам съвет или да окажа помощ, ако е необходима.
