Пише „Сибирски тетрадки” с химически молив на коляно, каза на откриването на изложбата „Неосветените дворове” внукът на виртуоза на късия разказ

„Спомените, които имам за Йордан Радичков, са лични и искам да ги запазя за себе си, но ако трябва да говоря за човека, той беше една много голяма усмивка, любов и безкрайна доброта. Препрочитам го непрестанно”. Това сподели пред „Уча в Пловдив” днес внукът на виртуоза на късия разказ, драматург и сценарист на откриването на изложбата „Неосветените дворове” в експозиция „Мексиканско изкуство” в Стария град, която разказва за пътуването на автора до Сибир.

Тази година се навършват 90 години от рождението на Радичков. Юбилеят на един от най-самобитните майстори на словото ще бъде отбелязана със серия събития, като специално за пловдивчани и гостите на града за първи път бяха представени непоказвани досега кадри от пътешествието му до Сибир през 1964 година. Непознатите фотографии от това пътешествие на Радичков са представяни пред публика само веднъж в София. С подкрепата на фондация “Пловдив 2019”, която е съорганизатор на събитието, изложбата бе представена в разширен вид с информация на английски.

„Фотографиите са намерени благодарение на ината на Александър Сертев, който ме накара да се разровя вкъщи и така открих лентите от едно от най-важните пътувания на Радичков, които бяха сериозно увредени. Нямаме представа кой е фотографът. Единственото, което мога да кажа със сигурност, е, че на една от снимките е със сираче, осиновено от еленовъди, а на друга е със спътника си Георги Гачев”, уточни Радичков-внук.

Откриването на изложбата бе придружено с представяне на книгата “Сибирски тетрадки”. Тя съдържа записките на автора от пътуването и е единственият запазен документ за творческия му процес. Това е и първото издание на бележките в най-пълния им вид. Радичков не бил от писателите, които са обгрижвали архива си.

“Става дума за поръчка на Съюза на българските писатели да бъде написан очерк за Сибир. Радичков е доброволец, който се наема да осъществи пътуването. Вместо очерк обаче, се ражда обемна книга, която е много повече от пътепис. „Сибирски тетрадки” е нередактиран текст, вътрешната стая на твореца, редове, освободени от автоцензура. В тази книга има много гласове, странно съжителство на различни стилови регистри. Всеки ще намери своя си Радичков в нея”, коментира литературният историк проф. Инна Пелева, която представи книгата.

На въпрос какво е да вървиш по стъпките на именития си дядо, внукът заявява: „Не знам той по кой път е ходил и не знам на коя карта съществува. Да пиша ми доставя удоволствие, мъча се в полето на късия разказ. И не мога да не се усмихвам, като виждам толкова хора, събрани да говорят за Радичков в най-любимия му месец януари”.