Гледам, усещам и мечтая да бъда ученик. Щастлив съм, когато уча, казва световноизвестният диригент
Четири висши училища в града – Пловдивският университет, Медицинският университет, Университетът по хранителни технологии и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство организираха юбилейната десета Нощ на учените. Старт на днешното събитие даде ректорът на ПУ проф. Д-р Запрян Козлуджов с представяне на книгата „Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта”.
Гост на инициативата бе младият и талантлив български диригент Йордан Камджалов. Той е само на 35 години. 18-годишен печели Специалната награда „Млади български далрования” като пианист. Любовта към музиката и талантът му го отвеждат в Берлин, за да учи дирижиране. Оттам тръгва на конкурси по цял свят и ги печели. Камджалов е генерален музикален директор на Филхармоничния оркестър и Оперния театър на Хайделберг. И е първият чужденец, спечелил конкурса за престижния пост, избран с гласовете на специално жури, цялата филхармония, всички солисти, оркестранти, хористи и 41 видни общественици на немския град. Престижното издателство Kubon&Sagner отпечата книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов”, която проследява разбирането му за единението между наука, музика и философия. НАСА официално даде на космическия обект 52292 името „Камджалов”.
– Обикновено хората смятат за трудно съвместими академизма и практикуването на едно изкуство. Вие обаче твърдите, че можем да се развиваме, следвайки триединство, като прибавяте и философията. Личният ви опит и успехите ли ви са доказателство за това?
– Това е едно неразривно цяло във всички стари култури, които познаваме. Изкуственото разделение, което битува, е по-скоро временно и повърхностно. Човек, рано или късно, ще се върне към своите корени, тъй като тези три аспекта на човешкото познание са вътре във всеки от нас. Ние трябва да ги събудим, да ги активираме и да ги призовем да ни служат в нашия живот.
– Във всеки от нас ли се крие учен, човек на изкуството?
– Науката и изкуството са две страни на една и съща монета. Когато говорим за изкуство, ние автоматически говорим за наука и обратното. Да, те са във всеки един човек. Ние имаме опита на хилядолетията. Трябва да учим от историята, от хората в миналото. Какво правим днес – постоянно си припомняме казани някога истини. Най-голямото предизвикателство в моя живот е да уча. Това е най-красивото, най-смисленото, най-интересното нещо. Ученето може да осмисли всеки един живот.
– Независимо, че сте постигнали невероятно много в кариерата си, предвид вашата възраст, смятате, че има какво още да учите.
– Аз гледам, усещам и мечтая да бъда ученик. Когато спрем да учим, когато застанем в статика, тогава се приближаваме към смъртта. Движението е живот, статиката е смърт.
– Смятате ли се за успял човек?
– Успехът е нещо много субективно и крайно относително. Аз не работя в тази категория. Тепърва имам да успявам, имам да уча, имам да преследвам идеалите си.
– Какво още?
– Да бъда абсолютно добър човек. Представите на сегашното човечество са много объркани. Ежедневно виждаме хора, които парадират колко са успели. И там може да няма нищо. Има хора, които са абсолютно неизвестни, но са гениални. Срещал съм такива в много родопски села. Хора, които никой не знае, но те са феномени. Такива хора има и във Филипините, в Южна Африка, в Аржентина. Тази категория за известния, за успелия, не ме интересува. За мен успял човек е този, който може да се свърже със същественото и екзистенциалното. Има хора, които са световноизвестни, но са празни и от тях няма какво да се вземе. Така че известността няма нищо общо с качеството на един човек. Мен ме интересува самият човек, а не негова експанзия.
– Срещата, която оказа голямо влияние върху вас?
– Винаги ми е било идеал и цел да мога да уча от всеки човек, който виждам. Не искам да казвам отделни имена, защото опитностите са несравними.
– Щастлив ли сте от това, което ви се случва?
– Щастлив съм, когато уча. Това, към което трябва да се стреми човек, е балансът. Търсейки равностранния триъгълник наука-изкуство-философия и връзката с природата. Моите интереси са продиктувани от моя копнеж да разбера този удивителен свят, в който се движим. Не знам дали ще успея, защото това е един безкраен процес. За щастие.
