Съществува не само теоретична, но и практическата възможност броят на кандидат-студентите с еднакъв бал да бъде толкова голям, че да се наложи прием над официално утвърдения от държавата, коментира преподавателят по Конституционно право доц. Христо Паунов

Доц. д-р Христо Паунов – преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет 

Специалността „Право“ е една от държавно регулираните професии, като именно това налага държавата (респ. Министерският съвет) да приема специална наредба, с която да урежда как в България се учи висше юридическо образование (от приема, през обучителния процес, та чак до дипломирането). Вече стана ясно, че тази година университетите, в които се предлага специалността „Право“, ще могат да приемат студенти без да провеждат  задължителните досега изпити по История на България и Български език. Това стана възможно, защото с Постановление № 110 от 28 май 2020 г. Министерският съвет направи промяна в действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ (действаща от 1996 г. насам, с няколко изменения и допълнения), която ще важи само за учебната 2020/2021 г. Параграф 3 от постановлението буквално гласи: “За учебната 2020/2021 година студентите се приемат при условията и по реда на чл. 68 от Закона за висшето образование, без да се провеждат писмени конкурсни изпити по чл. 4.“

Това обаче не е единствената промяна, касаеща бъдещите юристи, която прие правителството. Със същото постановление Министерският съвет окончателно отмени новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, която трябваше да влезе в сила наесен, от учебната 2020/2021 г.  Тя беше приета през 2017 г. от служебното правителство, начело с проф. Огнян Герджиков. Важна промяна, която предвиждаше, беше отпадането на задочната форма на обучение по „Право“. Освен това с нея се въвеждаха и допълнителни хорариуми за определени дисциплини , откриване на специализирани магистърски програми, както и нов начин за провеждане на трите държавни изпита – по гражданскоправни, наказателноправи и публичноправни науки. По нов начин беше уредена и практиката на студентите, която те провеждат след 2-ри, 3-ти и 4-ти курс.  Първоначално беше предвидено новите правила да започнат да действат от учебната 2018/2019 г. С мотив, че университетите се нуждаят от време, за да се подготвят за нея, влизането им в сила беше отложено за академичната 2019/2020 г., а после за предстоящата учебна година. И в крайна сметка с горецитираното правителствено постановление наредбата беше окончателно отменена.

Още на 18 май 2020 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ обяви в сайта си, че е променил правилника си за прием и тази година кандидатстването по специалността „Право“ ще е с оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература и общия успех от дипломата за средно образование. Това предизвика бурни и доста противоречиви реакции, като преобладаваха критичните коментари. В социалните мрежи се появиха и хумористично-подигравателни бележки в стил “Не слизайте на спирката на метрото пред СУ, защото могат да ви приемат да учите „право“. Бивши и настоящи възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет апелираха чрез медиите за запазване на престижа на специалността и се изказаха против премахването на приемните изпити. В средите на магистратите и на адвокатурата се заговори, че това решение ще доведе до девалвация на юридическата професия и опорочаване на юридическото образование.

На 21 май 2020 г. Юридическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ публикува в специализирания си  сайт, както и в официалната интернет страница на ПУ своя позиция по въпроса. В нея се казва: „Ако бъдат направени изменения в нормативната уредба, която да позволява прием в специалността „Право” да бъде осъществен по различен от досегашния начин, Ви уверяваме, че сме в готовност да предприемем своевременни действия, за да се съобразим с новите условия… Уверяваме Ви, че при особената ситуация, в която се намираме, се стремим да спазим Закона и да бъдат защитени интересите на всички кандидат-студенти, като се съобразим с новите положения и уважим положения от всички Вас труд за подготовка.“ Към тази дата факултетът изрази и позицията си, че за да няма ощетени кандидат-студенти, ще даде алтернативни възможности за приемане в специалност „Право” по съществуващите и вече обявени условия – чрез два приемни изпити – по български език и история и по нов ред, ако бъде приет такъв.

За съжаление обаче приетите с ПМС 110 от 28 май 2020 г. изменения в Наредбата лишиха факултетите от възможността за провеждане на кандидатстудентски изпити за предстоящата наесен нова учебна година. Може би единствената новина в положителен аспект бе тази, че се запазва задочната форма на обучение.

На свое заседание, провело се на 1 юни 2020 г. Академичният съвет на Пловдивския университет прие, че приемане на студенти в специалността „Право“ за учебната 2020/2021 г. ще се извършва при следното балообразуване:

–   Сборът от утроената оценка от ДЗИ по Български език и литература и утроената оценка от дипломата по История и цивилизация. При условие, че кандидат-студентът има ДЗИ по История и цивилизация, се утроява оценката от него.

–   При образуване на състезателния бал на кандидат-студентите, чиято диплома за средно образование е издадена преди въвеждането на ДЗИ и нямат оценка от ДЗИ по Български език и литература, за балообразуваща  се взема оценката от зрелостния изпит по БЕЛ или от зрелостния изпит по образователна подготовка, ориентиран към проверка на компетентностите по БЕЛ.

Извършените промени в действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ водят по логичен път до няколко заключения, без да се претендира за изчерпателност на проблематиката:

–    Премахването в 12 без 5 на състезателните кандидатстудентски изпити по История на България и Български език без съмнение ще доведе до негативни усещания в много родители, които са отделили не малко средства за допълнителна подготовка по тези два учебни предмета, които традиционно служат за вход в специалността „Право“;

–     Интересен остава въпросът с класирането на кандидат-студентите в университетите, в които са се провели вече предварителни изпити по История на България и Български език (Пловдивският университет за щастие отмени своите предварителни изпити).

–     Съществува не само теоретичната, но и практическата възможност броят на кандидат-студентите с еднакъв бал да бъде толкова голям, че да се наложи приемане на студенти над официално утвърдения от държавата прием;

–     Отмяната, макар и само за тази година, на кандидатстудентските изпити, създава горчив привкус и усещане за несправедливост по отношение на настоящите студенти, които в миналите години са положили немалко сериозни усилия, за да бъдат приети в специалността „Право“;

–     Прекаленото „отваряне на фунията“ на входа не дава никакви гаранции както за качеството на новоприетите студенти, така и за възможностите за „стесняване на фунията“ на края на обучителния процес;

–     Споделено е мнението, че тази промяна води до известна девалвация на юридическото образование и нови предизвикателства пред преподавателския състав на юридическите факултети;

В България  към настоящия момент обучение по специалност “Право“ се провежда в девет  университета. Три от тях са в столицата, а останалите шест – в областни градове в страната. На шест места обучението е в държавни висши училища, а частни са останалите три висши училища, които обучават бъдещите юристи.

Традиционно приемът на кандидат-юристи се осъществява чрез полагане на приемни изпити, които, съгласно чл. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, по принцип са по История на България и Български език. Броят на студентите в специалност “Право” е предварително определен, като той зависи от утвърдения от Националната агенция по оценяване и акредитация капацитет на съответния факултет и от отпуснатата от държавата бройка студенти. Студентите по право учат в редовна и задочна форма на обучение.

Юридическото образование в България се осъществява директно в образователната и квалификационна степен „магистър“, като то е организирано в десет семестъра с не по-малко от 3500 часа учебен хорариум. Обучението се извършва по учебен план, който включва задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Централно място и тежест в обучението заемат задължителните дисциплини, като по редица от тях отделните факултети са определили дори по-голям хорариум от минимално установения в Наредбата. Въведени са различни избираеми дисциплини, като студентите са задължени да запишат определен миниум от тях. Факултативните дисциплини се изучават само при желание от страна на студентите. Студентите в специалност “Право” завършват своето обучение с полагане на три държавни изпита – по публичноправни, наказателноправни и гражданскоправни науки. Държавните изпити се провеждат по единни конспекти, утвърдени от министрите на образованието и науката и правосъдието. Комисиите за държавните изпити са в състав от двама хабилитирани преподаватели от съответното висше училище и един магистрат – съдия във Върховния касационен съд, Върховния административен съд или прокурор от Върховната касационна или Върховната административна прокуратура.

3 КОМЕНТАРА

  1. Абе този какво дрънка? Какво значение има изпитът в университета, като конкретно по право научаваха някои богопомазани темата за развиване носеща най-много точки! Сега какво не можете да си вкарате хората ли… Много сте ми смешни

  2. Като махнем политиката в конституционното право, от него нищо не остава. Така че този разбира от право, точно тооолкова, колкото магарето разбира от литургия. И правилно преждеписалият отбелязва, този е само едно голямо дрънкало…

  3. Хахахах ами те кандидатите, които ходеха на уроци по история преподавателя им казваше темата за изпита за влизане в специалността Право! Аз се убедих, че в този Факултет, огромна част от хората (или по-скоро кръгът), които управлява ЮФ не знаят за какво става въпрос…. Жалка картинка

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.