Разкриването на самоличността на ученика, попаднал в капана на опитни вербовчици от „Ислямска държава“, както и публикуването на снимки на семейството му, е позорен акт на журналистиката ни. Без значение кой го извърши и с каква цел.

Момчето е  на 16 години и службите правят всичко възможно да не го изолират от обществото, напротив – да продължи пътя си на будно и ученолюбиво момче, което за момент е проявило колебания  в решаването на важни житейски въпроси.

Детският фонд на ООН – УНИЦЕФ, и Асоциацията на европейските журналисти изготви  Пътеводител  за етично отразяване на деца в медиите. Миналата година той бе представен и у нас. Част от въпросите в него засягат писаните правила – например, дали сме спазили всичко, предвидено от закона. Другата част  обаче е за неписаните правила – територията на етиката и морала.

Много жълтите медии – като тази, в която се появиха „разкритията“ за момчето и семейството му, не ги търсете на тази територия – на етиката и морала. Те убиват журналистиката, която и без това едва шава. Какво направиха?  „Разкриха“ всичко  и сигурно се имат за герои. Толкова ли е важно как се казва момчето, какво учи и с какво се занимават родителите му.  Ако досега е било само ранено, сега го довършват.

Това е убийство, което няма да бъде наказано от никакъв закон, защото то е извършено на територията на етиката и морала. То е част от всекидневните убийства, които съсипаха журналистиката.

А онези, които не публикуваха информацията за момчето, въпреки че бяха наясно с нея, ще загубят читатели, влияние, престиж, какво? Нищо подобно. Те показаха, че има надежда.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.