Разкриването на самоличността на ученика, попаднал в капана на опитни вербовчици от „Ислямска държава“, както и публикуването на снимки на семейството му, е позорен акт на журналистиката ни. Без значение кой го извърши и с каква цел.
Момчето е на 16 години и службите правят всичко възможно да не го изолират от обществото, напротив – да продължи пътя си на будно и ученолюбиво момче, което за момент е проявило колебания в решаването на важни житейски въпроси.
Детският фонд на ООН – УНИЦЕФ, и Асоциацията на европейските журналисти изготви Пътеводител за етично отразяване на деца в медиите. Миналата година той бе представен и у нас. Част от въпросите в него засягат писаните правила – например, дали сме спазили всичко, предвидено от закона. Другата част обаче е за неписаните правила – територията на етиката и морала.
Много жълтите медии – като тази, в която се появиха „разкритията“ за момчето и семейството му, не ги търсете на тази територия – на етиката и морала. Те убиват журналистиката, която и без това едва шава. Какво направиха? „Разкриха“ всичко и сигурно се имат за герои. Толкова ли е важно как се казва момчето, какво учи и с какво се занимават родителите му. Ако досега е било само ранено, сега го довършват.
Това е убийство, което няма да бъде наказано от никакъв закон, защото то е извършено на територията на етиката и морала. То е част от всекидневните убийства, които съсипаха журналистиката.
А онези, които не публикуваха информацията за момчето, въпреки че бяха наясно с нея, ще загубят читатели, влияние, престиж, какво? Нищо подобно. Те показаха, че има надежда.