С полагане на венци и цветя, духов оркестър и възстановка на Комитет „Родолюбие“ в Пловдив беше отбелязана 111-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България. Церемонията се състоя на пл. „22 септември“, където се намира Колоната на Независима България. Паметникът, дело на скулптора Николай Савов е с височина 2.80 метра, а върху колоната са изписани датите 22.09.1908 и 22.09.2008 г. Идеята на автора е взета от българските владетели, които при важни за държавата събития и поводи са поставяли колони като свидетелства на времето.
Официалното слово бе произнесено от Георги Василевски – историк, преподавател в Национална търговска гимназия:
Днес се навършват 111 години от обявяване на независимостта на Княжество България от Османската империя. Васалното положение на страната ни възниква с Берлинския договор от 1878 г. Премахването на тази обвързаност е важен акт на международната еманципация на България и необходима стъпка към по-енергични и решителни действия за националното обединение на българите. То е истинска дипломатическа революция.
Самият акт на Обявяване на независимостта е резултат на трите десетилетия успешно развитие на страната, в което важни етапи са Съединението от 1885 г., всестранната модернизация на българското общество и налагане на убеждението, че освобождението на братята българи от Македония ще стане от заякналата българска държава.
От друга страна отхвърлянето на зависимостта от Османската империя е важно и с оглед окончателното премахване на капитулациите, които спъват развитието на икономиката, а също и отпадане на редица формални положения от международноправен характер, които са вече унизителни за набиращата сила млада българска нация.
Превратът на младотурците от юли 1908 г. създава още по-благоприятна атмосфера за успеха на начинанието. Той ясно показва все по-задълбочаващата се криза в империята.Успоредно с това в дипломатически план действат също благоприятни фактори. Изтичат 30 години от Берлинския договор и между Австро-Унгария и Русия се установява съгласие за евентуална австрийска анексия на Босна и Херцеговина срещу подкрепа на руските стремежи за свободно плаване през Проливите.
Всички тези фактори са добре разбрани от княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов. Избухването на стачката по линиите на Източните железници катализира възникналото напрежение в българо-турските отношения след като българският представител Иван Ст. Гешов /наш съгражданин/ е пренебрегнат при тържествата по повод възшествието на султана. През първите дни на септември се провеждат многобройни консултации между правителството и княза, правят се сондажи пред дипломацията на Великите сили. Така управляващите стигат до решението да се обяви независимостта на 22 септември. Провъзгласяването става при особено тържественост и символика в църквата „Св. 40 мъченици“ и на самия хълм Царевец, за да се подчертае възстановяване на вековна държавна традиция. В Манифеста към българския народ четем: „ … Въодушевен от това свято дело и, за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕПТЕМВРИЙ 1885 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО ЦАРСТВО и заедно с народа Си вярваме, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.“
Актът изпреварва с 1 ден анексията на Босна и Херцеговина и така се придава още по-голяма самостоятелност на действията на България.
Вестта за обявената независимост е посрещната с хилядни митинги на подкрепа в цялата страна и с огромни надежди от българите в Македония. Те се поздравяват по онова време с думите „Честито Царство“. Създаденият смут в международните отношения обаче води към сложни маневри и тягостни преговори. Противоречията между Великите сили все пак са примирени, а въпросът за признаване на българската независимост е решен с помощта на Австро-Унгария и Русия. Русия покрива с част от дължимите й от Османската империя суми претенциите на Високата порта и отпуска на България заем при благоприятни условия. Успешно е решен и въпросът за Източните железници, които са откупени и стават част от БДЖ.
Прави силно впечатление с какво завидно самочувствие българските политици отстояват интересите на държавата – като започнем с думите на Ал. Малинов – „Независимост с пари не се купува“ и стигнем до ловките действия на ген. Паприков, Андрей Ляпчев, И. Салабашев и др. дипломати при отстояване на нашите позиции.
Окончателното признаване на българската независимост издига международния авторитет на държавата, а цар Фердинанд се нарежда до останалите петима императори в Европа. Открит е пътят към реални практически действия за решаване на българския национален въпрос, за обединението на всички българи.
И в настоящото честване обаче би било добре да си дадем сметка за нееднозначното отношение към това важно събитие. Десетилетия наред, например, стоя добре заличен надписът върха скалата под хълма Света гора във Велико Търново. Слава Богу, сега той е възстановен и изглежда достолепно, както си му е редът. Или друг пример – кой беше чувал за Обявяването на независимостта преди 1989-та – почти само професионално изкушените?! А и нали всички си спомняме кога беше направен и нашият скромен паметник!
Оптимистичното е в нашия стремеж да поправим проявите на нихилизъм и забрава от миналото и да посрещаме с гордост и благодарност Деня на нашата независимост сега. Честит Празник!
Да живее Независима България!
