Наличието на устройства не е единственото условие за ефективно онлайн обучение, показва проведено през юни изследване, за което са анкетирани 3750 учители и 16 480 ученици

84% от учителите никога не са споделяли публично в интернет разработени от тях дигитални уроци и ресурси. Почти 63 на сто не са си сътрудничили в рамките на училището за разработване на съвместно електронно учебно съдържание, а 86% по никакъв начин не са работили съвместно с учители от други училища в тази насока.

Това показва анализ на последствията за учебния процес, учениците и учителите от обучението от разстояние в електронна среда през учебната 2020/2021 година на Института за изследвания в образованието по заявка на МОН.

За втора поредна година Институтът провежда специализираното изследване на влиянието на ОРЕС върху учебния процес, като изводите и препоръките се основават на информация от 3 750 учители, преподаващи на ученици от I до XII клас и 16 480 ученици от V до XII клас от 200 училища в цялата страна. Проучването е проведено през месец юни.

Около 73,5% от учителите са участвали в квалификационни дейности, насочени към развитие на дигиталните им компетентности, а 60 на сто са получили специализирано обучение за планиране и организиране на образователния процес в електронна среда. Данните показват, че участието в тези обучения води до значително подобряване на самоувереността на учителите в способностите им да организират онлайн уроци. Но всеки трети учител дава ниска самооценка на своите способности да идентифицира и да се справя с възникващите проблеми при ОРЕС, да стимулира учениците да учат, да ги ангажира с работата в онлайн часовете и да оцени адекватно техните знания. Цялостното взаимодействие с учениците се посочва като съществено предизвикателство за всеки пети учител.

Достъпът на учениците до качествен интернет и електронни устройства се посочват от учителите и директорите като едно от най-сериозните предизвикателства пред обучението от разстояние. В сравнителен план най-голям е делът на децата, общуващи на ромски език у дома, които са посочили, че не използват електронни устройства (6,1%). Голям е делът на учениците с майчин език ромски и турски, които използват предимно смартфон за учебни цели (съответно 46,3% и 42,7%), което поставя под съмнение възможността за провеждане на качествен и ефективен учебен процес в електронна среда.

В условията на обучение от разстояние в електронна среда проблемът с отсъствията се задълбочава. Намалява делът на учениците, които са участвали сравнително редовно в учебните занятия (всеки ден или през повечето дни) – от 88% през 2020 г. до 79% през 2021 г. Обратната връзка от учениците показва, че дори в училищата с най-висок дял на участие, 20%  са присъствали сравнително рядко в онлайн часовете.

Тези данни се потвърждават и от учителите. Всеки втори учител отчита, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал ученици, които редовно са отсъствали от учебните занятия в електронна среда.

Всеки втори учител отчита влошаване на мотивацията и ангажираността на учениците си. 41% посочват занижаване на интереса на учениците към изучавания учебен материал, който е пряко свързан с мотивацията за учене.

Макар и ниско ефективни, стратегиите за запаметяване и възпроизвеждане на информация се прилагат сравнително често от голяма част от учениците. Около 38% наизустяват изучавания материал, без да го разбират. Две трети се стремят да запомнят възможно най-много подробности, когато учат. Стратегии за задълбочено разбиране на учебното съдържание, свързването му с предишно знание и откриване на връзки и зависимости се прилагат само от около половината от учениците.

Експертите препоръчват целенасочено надграждане на техническия капацитет, опит за работа с технологии, дигиталните умения на учители и ученици. С насърчаване на сътрудничеството между учениците и прилагане на гъвкави модели на активно и кооперативно учене ще се повиши вътрешната мотивация и ангажираността.